За управлението на археологическите паметници в страната е нужно специално законодателство, коментира Яни Янев, вицепрезидент на Варненския свободен университет. Той беше модератор на кръглата маса „Археологическите резервати: актуално състояние и модели на управление. Управлението на старините - един нерешен национален проблем“, която се проведе при голям интерес в университета. Кръглата маса се проведе в рамките на 12-а международна конференция на Научно-техническия съюз по строителство в България. Събитието се проведе под знака на 50-годишнината от откриването на Варненския халколитен некропол и 40 години от откриването на Тракийската гробница в Свещари.
Специални гости на събитието и участници в дискусията бяха Мариела Модева - зам.-министър на туризма, арх. Петър Петров, директор на Национални институт за недвижимо културно наследство, проф. Диана Гергова - български траколог и специалист по тракийска археология, проф. Ячко Иванов - зам.-председател на НТС по строителство, проф. Иван Кабаков - водещ преподавател по политики за култура, културно наследство и многообразие, доц. д-р инж. Лъчезар Хрисчев, председател на УС на НТССБ и ръководител на катедра „Технология и механизация на строителството” в УАСГ и Мартин Заимов - финансист и национален координатор на движение "100 национални туристически обекта".
България не успява да представя пред света по най-добрия начин изключително богатото си културно-историческо наследство, сподели Яни Янев. По думите му това се отнася и за експлоатацията на обектите. Според него начинът на използване, особено на националните архитектурни резервати, трябва да бъде преосмислен, защото в момента всички са в недоимък, нямат шанс да се самоиздържат, а не им се осигуряват средства за съхранение и презентиране.
Моделът на управление на културно-историческото наследство трябва да се промени, е позицията на Янев. Според него е редно да бъде развито и прието специално законодателство, което да позволи на различните обекти да са по-самостоятелни, защото е видно, че държавата и общините нямат нужните финансови възможности. След като има специални правни режими за акционерни и водни дружества, може да има и за специфични обекти на управление, каквито са културно-историческите забележителности, аргументира се юристът. И допълни, че такава стъпка ще даде шанс те да бъдат стопанисвани и развивани както е редно, при това не само големите археологически паметници.