Проф. Александър Слаев пред Радио Варна: Въвеждането на скъпи разрешителни за строеж може да регулира презастрояването
20 Май 2021
Има една група от монетарни инструменти, с които, за съжаление, урбанистите у нас и в повечето държави по света не си служат. Ако се сложат едни наистина високи, адекватни такси за зоните, където природата е вече оскъдна, на предприемача и през ум няма да му мине да строи в тази зона. А у нас таксата за строително разрешение са изключително ниски. Това коментира в интервю пред водещата Мариела Димитрова за Радио Варна архитектът проф. Александър Слаев, по повод номинацията му за награда "Варна".Той получи номинация за индивидуална награда в раздел „Технически науки” в сферата на науката и висшето образование тази година. Проф.Александър Слаев е специалист регионалист (УНСС,София) и има специализация по “Жилищна политика и финанси” в Международния институт за управление на градовете и жилищното настаняване към Университета Еразъм в Ротердам. Предложението за номинацията му беше на ВСУ „Черноризец Храбър“, където арх. Слаев преподава, за „постижения в научноизследователската дейност в областта на архитектурата, териториалното планиране и градоустройството”, както и за монографията му „Планиране на антропогенната среда и природните ресурси: Теория на комплексните права на собственост“. Арх. Слаев каза още:
Истината е, че планирането също е довело до сериозни провали в градското развитие и дори при социализма, когато всички инструменти за регулиране на това развитие са били в ръцете на държавата. А за Варна, през периода на социализма насочва развитието на града в западна посока, в панелни жилища. Това определено го смятам за един съществен проблем. Докато жителите на Варна винаги са искали да живеят в централните градски части и по-близо до морето.
Проф. Слаев как би могъл да бъде овладян този процес на все по-плътно застрояване в големите ни градове?
По принцип не би трябвало да има сериозен разнобой между планирането и пазара. И планирането и пазара би трябвало да отговарят на предпочитанието на жителите.
Но, ако има голямо пазарно търсене, а вече градската среда не позволява като обеми такова строителство? Има ли предозиране на плътността и височината на застрояване?
Трябва да отчетем, че фактически не са предприемачите виновни за това презастрояване. В никакъв случай не искам да взимам страна, но истината е, че те са длъжни да строят там, където има пазарно търсене. В противен случай те ще загубят от конкуренцията и ще отпаднат от нея.
Ако, да кажем Закона за устройство на територията допуска определени възможности в строителството, то има ли други закони или наредби, с които един главен архитект може да балансира между този инвестиционен и обществения интерес?
Има една група от инструменти, с които, за съжаление, урбанистите унас и в повечето държави по света просто не си служат. Това са монетарни инструменти. Много по-мощният вариант е, ако примерно се сложат едни наистина високи, адекватни такси. Защото в повечето случаи там, където природата е вече оскъдна, ако се сложи правилната такса, това означава, че на предприемача и през ум няма да му мине да строи в тази зона.
Такса за какво?
За строителство в тази зона, например таксата за строително разрешение, които в България са изключително ниски. У нас урбанистичното развитие се финансира много повече от данъците за придобиване на собственост, които събират общините. По-добре би било те да са по-малки, а основната тежест да отиде в таксите за строителни разрешения, които са много по-силен инструмент в ръцете на местните власти, за да регулират местното развитие.
Номинациите за Награда „Варна” в сферата на науката и висшето образование и в системата на предучилищното и училищното образование вече са утвърдени от Комисията “Наука и образование” и се очаква разглеждането им и от целия Общински съвет на зседанието му този четвъртък, 20-ти май. Деветимата съветници в състава на комисията единодушно утвърдиха предложенията за индивидуални и лични награди на Експертните съвети, които отсяха имената на номинираните сред всички внесени т.г. предложения.