За първи път от 27 години Българската академия на науките (БАН)
избра проф. Иван Русчев - преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" .
С над 40 години преподавателска дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Варненския свободен университет и Бургаския свободен университет, проф. Русчев надали се нуждае от представяне на правната аудитория. Признанието на БАН за заслугите на проф. Русчев за правната наука обаче заслужава да бъде припомнен приносът му.
Иван Русчев е роден на 5 септември 1957 г. Възпитаник е на Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Русчев става доктор по Гражданско и семейно право през 1995 г. с дисертацията си „Отговорност за съдебно отстранение“. През 2000 г. става доцент, а хабилитационният му труд е „Договорът за концесия“.
След 9 години защитава професура с „Нормативните актове – източник на частното право“, а през 2016 г. с дисертационния труд „Престацията“ става доктор на юридическите науки.
Научните му трудове се характеризират с подчертана практическа насоченост и са цитирани близо 1200 пъти в българската и чуждестранната правна литература.
Интересите на проф. Русчев надхвърлят пределите на частното право, в което той специализира повече от 43 години и обхващат и други отрасли на правото – конституционно, административно, концесии, обществени поръчки и др.
Научните разработки на Иван Русчев никога не остават чисто теоретични, а са характерни с практическата си полезност за нормотворчеството, правораздаването и правоприлагането.
През последните години научният интерес на проф. Русчев е силно привлечен от проблемите на модернизацията и кодификацията на българското гражданско законодателство, от обосноваване на нуждата и търсенето на пътища за кодифициране на българското гражданско законодателство – идея, вълнувала поколения български цивилисти.
На тях са посветени наскоро излезлите монографични изследвания за Пантеона на българската цивилистика – Законът за наследството, Законът за лицата и семейството, Законът за задълженията и договорите и Законът за собствеността, силно изостанали във времето, и на несбъдната българска мечта – за граждански кодекс.
Друга област, привличаща трайно научния му интерес през последните години, е съживяването на един, сякаш напълно забравен от българския законодател клон на гражданското право – личното. Русчев прави цялостно научно изследване на вече остарялата уредба на правния статус на физическите лица в най-новите си монографии за правоспособността на физическите лица и за неразрешените проблеми на тяхната дееспособност.
Както беше посочено, Иван Русчев е първият юрист академик от 27 години. Чудомир Големинов е последният юрист, получил званието академик. Това стана през 1997 г. От 2013 г., когато почина Големинов, няма юрист академик. До 2009 г., когато почина Ярослав Радев, правото беше представено с двама академици.
За академици се избират български граждани, които са член-кореспонденти на БАН, обогатили са науката с особено значими постижения, получили са широка известност и признание в страната и в чужбина с активни публични изяви, свързани с науката и нейното приложение и имат активна изследователска и експертна дейност.