ВСУ „Черноризец Храбър“ предлага създаването на научен консорциум с университети от балканските страни
22 Юни 2019
Идеята за създаването на консорциум от университети от балканските държави, който да постави научна „диагноза“ на състоянието на Балканите в резултат на четвъртата индустриална революция, се обсъжда на Х-та юбилейна лятна научна сесия във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Международната конференция „Четвъртата индустриална революция и Балканите“ е организирана от Юридическия факултет на университета. В нея водещи учени от страната и чужбина обсъждат въпроси, свързани с правните проблеми на икономическите отношения, както и националната сигурност и научната дипломация в Черноморския регион. В рамките на събитието се провежда и ХVIII международна научна конференция „Приложна психология – възможности и перспективи“ – най-значимия форум в страната в областта на психологичното познание.
Специални гости на Лятната научна сесия са зам.-министрите – на образованието и науката – доц. Петър Николов, и на правосъдието – проф. Николай Проданов, а така също ректори и водещи преподаватели от университети от девет държави – Турция, Русия, Украйна, Израел, Полша, Северна Македония, Сърбия, Ливан и Казахстан. Участниците и гостите в конференцията бяха приветствани от проф. Тамер Додурка – ректор на университет „Румели“ в Истанбул, а днес в събитието ще се включи и зам.-ректорът на Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) – проф. Евгений Кожокин. От името на кмета на Община Варна приветствие поднесе зам.-кметът Пейчо Пейчев.
„Варненският свободен университет е не само един от най-динамично развиващите се частни университети в България, а и учебно заведение, което умее да поставя точните въпроси“, коментира зам.-министърът на образованието и науката доц. Петър Николов. Според него дигиталната революция е пряко свързана с решаването на големия проблем, който стои пред обществата – ще могат ли те да влязат в новата епоха в цялост, запазвайки характеристиките си, или ще се разпаднат. Една малка част от обществата ще се възползват максимално от технологичния прогрес, от развитието на науката и индустриите, а друга – ще се маргинализира, смята той. „Отговорността за това как България ще мине през този проблем, лежи изцяло върху образователната система“, коментира още доц. Николов.
„Балканите са интересни като лабораторна база за изследване на процесите, които се случват в съвременния свят, предизвикани от четвъртата индустриална революция“, изтъкна в пленарния си доклад „Балканското рисково общество като организирана безотговорност“ проф. д-р Петър Христов – ректор на Варненския свободен университет. Той сподели, че има съгласието на университети от всички балкански държави за създаването на научно обединение, което ще се занимава с изследването на процесите в икономиката, в мениджмънта, в правната сфера, в демографските и миграционните проблеми и др.По време на конференцията бе представен пленарен доклад на тема „Предизвикателствата пред пазара на труда и образованието“ на проф. д.ик.н. Анна Недялкова – председател на настоятелството на ВСУ „Черноризец Храбър“. Проф. д-р Людмил Георгиев – преподавател във ВСУ и специалист в областта психология на религиите и сравнително културна психология, докладва темата „Предизвикателствата пред балканските културни и етнически традиции“.
Международната научна конференция „Четвъртата индустриална революция и Балканите“ продължава и днес в три панела - „Правни проблеми на икономическите отношения в Черноморския регион“, „Национална сигурност и научна дипломация в Черноморски регион“ и
„Приложна психология – възможности и перспективи“.
В университета ще се проведе майсторски клас по психоанализа и психосоматика, воден от д-р Ирина Михайлошина – сертифициран специалист към Европейската конфедерация по психоаналитична психотерапия, координатор на кризисния център на украинската асоциация по психоанализа, преподавател в Международния институт по дълбинна психология.
В конференцията ще бъдат представени и студентски научни разработки, сред които и изследване за възприятията на младите за социалните феномени – радикализъм и насилствен екстремизъм.
