Известният варненски юрист и вицепрезидент на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" Яни Янев беше гост на предаването "Златното сечение" на Радио Варна с водеща Валерия Василева. Разговарът е за юридическото изкуство, за майсторството на юристите - в частност на адвокатите, да съблюдават правилата на правото и закона, но от друга страна - на справедливостта и почтеното отношение към своите клиенти. Яни Янев споделя и своята прогнозата за развитието на правото и за бъдещето.

Предопределен ли беше интересът Ви към правото - това е реторичен въпрос, и все пак - да поговорим за източцника на този интерес и традициите.

Да, нямаше как да не е... Баща ми, адвокат Димитър Янев, светла му памет, е с изключително много лична мотивация от детството си поради това, че в приятелския кръг на моя дядо, на когото съм кръстен - дядо ми Яни, са били известни варненски юристи като фамилията Мирски. Така баща ми получава досега до най-висшето ниво на майсторство в юридическата професия, това особено силно го е мотивирало и те остават някакъв тип идоли за него и стремеж за постигане. Покрай него и аз в годините съм имал възможността да се срещна с много забележителни хора - български юристи и не само юристи. Понеже говорим за идеята за изкуството и правото, трябва да отбележа, че много известни български театрали и филмови дейци - актьори, режисьори, театроведе, са учили или завършили право и едва след това са открили себе си в театъра и киното - проф. Гочо Гочев, Константин Коцев, Борислав Шарланджиев, ако не греша фамилята, Коста Бандутов и мн. др. Вероятно, защото в нашата професия, особено в адвокатската, има много място за артистизъм и изящно слово. За съжаление в годинити, когато колегите можеха да се изявяват по този начин отминават. Имах възможност да слушам пледоариите на големи наши майстори, но това е вече все по-рядко и по-рядко. В съда, за да убедиш в силата на твоите аргументи, в житейската аргументация на твоето трактуване на правните норми, се изисква много богата обща култура – познаване на философия, литература и т.н. Лошото е, че се случи прекъсване на приемствеността и младите колеги практически нямаха възможността да се запознаят и да слушат тези големи майстори на пледоарията. Имаше много талантливи и сред прокурорите, а съм се впечатлявал и от съдии, които – особено по наказателни дела, след прочитане на присъдата излагаха основните мотиви в залата и когато това е направено на един висок стил, с много култура, това прави невероятно впечатление и повдига авторитета на институцията.

Когато говорим за юридическото изкуство, хората от другата страна се интересуват какво ще се случи, каква ще е съдбата им или на близките им, които са страна по един процес. За едната страна обикновено е 100% печеливш, за другата – обратното, няма условия – ако, дали и т.н. Къде е там изкуството да се приложи закона и в същото време да се отстоява желанието за справедливост, което аз си мисля, че е изначално заложено и у юристите, както и у всеки човек?

Комуникацията със страните в един процес  директната, пряка комуникация, е отговорност на адвокатите. Те споделят всички проблеми на страните, включително и битовите, тези, които на пръв поглед нямат общо с делото. Във времената, в които съдебните дела се проточваха много бавно дълги години, ние си ставахме направо близки с клиентите. В кръга на шегата ще споделя един случай един клиент коментира, че като сме започнали делото аз бях ерген, ожених се, роди ми се дъщеря, после втора…, а делото все така се точи. Това е в кръга на шегата, но истината е, че адвокатите носят отговорността да направят един точен предварителен анализ на ситуацията, на доказателствата, за възможностите за развитие на делото и да запознаят с него клиентите си – да им кажат при определени доказателства и факти какво ще стане, при друг – какво ще се случи и да им създадат реалистична представа и очаквания. Тогава, дори да загубят делото, хората поне няма да мисля, че са го загубили несправедливо и няма да прехвърлят вината на съда или на някой друг, а ще знаят, че обективно това, което са успели да докажат в съда е било с по-малка тежест от доказателствата на другата страна – защото в съда това е важното, какво можеш да докажеш, обективните доказателства.

Кажете  нещо за юридическия език - сложен, неразбираем, витиеват, с безкрайно дълги изречения. Има ли там идеята нещо да бъде завоалирано нарочно и да бъде ясно само на хората, които практикуват правото и не трябва ли да е малко по-демократичен и разбираем?

Съвсем резонен е въпросът. Всяка професия има професиаонален език и няма как да го избекгнем. Този език със специфични термини е непознат за външния човек, но Основната цел на този език да улеснява комуникацията на първо място между нас, юристите. Но, тъй като ние работим с незапонатия човек, ние трябва да умеем да му го „преведем“ – ето го друго майсторство на юридическото изкуство. От друга страна ние в залата стоим и пред съдебни заседатели, които са неспециалисти, а трябва да те разберат, поне в периода на натрупване на знание за спецификата на правото и на езика. Има и още нещо важно – работата ни, особено плеодариите в публичните процеси, имат и превантивна роля и ние трябва да балансираме езика, за да изпълняваме и тази превантивна обществена функция. Трябва да има компромис, но без  да принизява работата ни. Както лекарите казват да не се самолекуваме, така и аз съветвам – да, прочели сте закона, но не мислете, че можете да го прилагате самостоятелно, защото има много, много особености, които не всеки може да ги разбере. А относно неяснотата на законите – това е много съществен въпрос, който беше сред основните, които обсъждахме на последната правна конференция във Варненския свободен университет – има нарушени основополагащи принципи на създаване на законодателната норма и това е недопустимо.

Има ли душа в правото?

О, ако погледнем строго към правната норма, тя е абстрактно правило и като всяко абстрактно нещо, би трябвало да няма душа, защото е обективна и Темида е със затворени очи. Но нормата не се прилага сама за себе си - тя има живот чрез живота на хората, чрез нашия собствен живот. Всеки ден повечето от нещата, които правим, дори без да се замислим, ги правим, защото някоя правна норма го изисква. Когато спрем на червен светофар, го изисква норма, когато пресичаме на пешеходна пътека, го изисква норма, когато си купуваме баничка и плащаве 1 лев, това е по силата на договор... тоест правото функционира около нас и без да мислим за него, защото е станало неделима част от много нива в правосъзнанието и започваме да мислим за правото и го усещаме, когато се получи конфликт, сблъсък, когато някой не направи нещата така, както се приема за правилно, както трябва, както го изисква нормата - нормата е съгласието на хората от едно определено историческо време, че е добре да бъде така.

Съвременното състояние на законодателството и законотворчеството в България. Вие имате много дълбоки интереси в областта на историята и се замислих, че всички знаем Крумовите закони - кратки, точни, ясни, а съвременните ни закони са истинска джунгла - много и все повече на брой закони и подзцаконови документи, непрекъснато се допълват и изменят - когато зачетеш един закон списъкт на измененията и допълненията понякога е по-дълъг от основния текст... Толкова ли е сложно обществото ни или има нещо друго?

За съжаление, бих казал, да - твърде сложен, но има и нещо друго - творческата енергия на човека да измисля нови и нови неща е неизчерпаема. И докато в миналото времето за развитие на едно нещо от един до друг епат е било много дълго и са минавали векове преди да се наложи изменение на нормата, то сега, особено след третата индустриална революция, всичко се развива главоломно. В днешно време правото вече догонва развитието на обществените отношения и това е един от големите проблеми, с който се занимава общата теория на правото. Правото вече няма прогностична функция, както в миналото (пример е Наполеоновият кодекс - модел за гражданските закони в Европа, приет 1804 година, останал почти непроменен до 60-те години на 20 век). Общественият живот става все по-сложен, непрекъснато възникват нови и нови яввления и отношения, които трябва да бъдат обхванати от правните норми, да бъдат регламентирани и това е една от причините. Помислете за бурното развитие на технологиите, електронната търговия, авторското право - нещата се изменят буквално всеки ден. на последната ни правна конференция коментирахме, например, проблема за правната регулация на бащинството в контекста на асистираната репродукция - толкова много въпроси и толкова малко отговори. Да не говорим за навлизането на изкуствения интелект. никой не иска да ограничава човека да създава нови неща, но регулацията е важна, за да няма конфликти и вреди, а всичко това изисква нов тип познание в най-различни сфери от хората, които пишат законите. Голяма е предизвикателството да се пишат закони, да се създават норми, които да действат за всички ситуации и за неопределено време, а през това време човекът твори и създава още още нови неща. 

Как виждате бъдещето на правото като обществена сфера и практика, какво ще стане с настъпването на изкуствения интелект - вие го споменахте по-рано, и след онзи "нулев" ден, за който все повече учени говорят, когато изкуственият интелект ще започне да взима самостоятелни решения? Правото ще стане ли безпредметно в един момент?

Дано да се го овластят толкова много изкуствения интелект, пази Боже! но за правото - да, такива опити вече има - четох, че в Англия замислят компютър, който да замести адвоката с оглед и на това, че тяхното прецедентно право е абсолютно необозримо. Това поставя една много по-голяма тема - човек създава машини, които потенциално могат да бъдат по-умни от него, но не трябва да пренебрегва развитието на собствения си интелект. Нека да видим ние, хората, можем ли да развиваме своите качества и да сме равностойни на машините. Големите майстори на киното го показват - междузвездните войни се водят от армии от изкуствен интелект и на тях, на тяхната негативна енергия, се противопоставят и ги побеждават отново човешки същества, благодарение на своите човешки качества. Някъде там е отговорът. Да, човек няма да спре да измисля неща, които да улесняват живота му, но ако искаме да не сме роби на машините, трябва да развиваме своя си интелект и да разберем как да използваме от капацитета на мозъка си, повече от 9-10%, колкото според учените използваме сега.

Пълният запис може да чуете на сайта на Радио Варна ►