Варненският свободен университет е в Зимна ваканция от 23 декември 2024 г. до 5 януари 2025 г. (включително).
Светли и уютни празници!
гр. Варна 9007, к.к. "Чайка", ул. "Янко Славчев" 84
Прием: +359 52 355 106

Ако ESG политиките разчитат само на невидимата ръка на пазара, няма да стигнем далеч

15 Ноември 2022



Проф. д. ик. н. Димитър Канев, ВСУ "Черноризец Храбър", в “Tech 21: Кръгова икономика", 14.11.2022, Bloomberg TV

Ние познаваме екологичните проблеми, имаме решенията, но тези решения трябва да станат по-системни, по-обхватни и да задължим и бизнесите, и домакинствата, и обществото като цяло да се придържа към тези политики - да го направи даже ценност, а не продукт на сметка "разход-полза". Това коментира проф. д. ик. н. Димитър Канев, ВСУ "Черноризец Храбър", в рамките на форума “Tech 21: Кръгова икономика". 

На въпроса защо е нужен преходът към кръгова икономика гостът каза, че няма проблем с функционирането на икономиката като система. "Ресурсите ни винаги са били ограничени, отпадъците винаги са били икономически злини. Сега това се засилва и естествената реакция е, че цените на ресурсите се увеличават и всеки разумен бизнес ще тръгне да използва по-малко ограничени ресурси, повече възобновяеми ресурси, грижи се за рециклирането на отпадъците, а това е същността на кръговата икономика и ние сме принудени да вървим към нея от невидимата ръка на пазара". 

"Ако разчитаме само на невидимата ръка на пазара, ние няма да стигнем много далеч, защото имаме поне три проблема. Първият това е фактът, че много от ресурсите са подценени или дори безплатни и то от ограничените ресурси. Тук имаме решение - субсидии, данъци, стандарти и забрани". 

Второто е, че ако искаме да имаме резултат, то ние не трябва да гледаме само индивидуалното действие, а трябва да настояваме за колективни действия, подчерта професорът. "Ако другите замърсяват, а аз не го правя, от това природата няма да бъде почистена. Това няма да реши проблема. Ако другите не замърсяват, а аз го правя, това няма да създаде проблем. Затова е нужен стандарт и е нужна правителствена намеса. Вече се върви в тази посока". 

"Нужна е промяна на потребителското поведение. Проблемът е в това, че хората са ирационални. Но ние можем да се възползваме от тази ирационалност. Това означава, че ние можем да я управляваме. Например, само ако се направят цветни контейнерите за разделно събиране на отпадъци, това увеличава събираемостта с 34%. Ние не обръщаме внимание на това, което не виждаме".   

Познаваме екологичните проблеми, имаме решенията, но тези решения трябва да станат по-системни, по-обхватни и да задължим и бизнесите, и домакинствата, и обществото като цяло да се придържа към тази политика, да го направи даже ценност, а не продукт на сметка "разход-полза", обясни Канев. "Това е дългосрочен процес, но стъпките трябва да се направят днес, обаче интелигентно".

"Не е интелигентно да плащаш за пълни депа, а за празни. Не е интелигентно да плащаш за пълни болници, а за празни. Не е интелигентно да даваш пари за образование чрез институциите, а е добре студентите, бизнесът да дават пари за образование. Не е интелигентно да правиш електрически автомобили, а да произвеждаш ток с въглища. На практика това означава, че автомобилите работят на въглища. Не е интелигентно да оставиш правителството без надзор и тук дори не говоря за корупция. Когато оставиш някой да харчи чужди пари, не ги харчиш по най-разумния начин и за това трябва обществен контрол". 

В последно време бизнесът се оплаква, че кадрите се вливат от образователната система на трудовия пазар не достатъчно подготвени, а младите хора се оплакват, че не им се предоставят достатъчно възможности. Това е проблем на българската образователна система, но "за един частен университет, като нашия, това няма как да бъде сериозен проблем, тъй като ние от 31 години сме на българския образователен пазар и винаги сме поставяли студентите си на първо място", коментира гостът. "Те са нашите потребители, а не правителството. Те финансират нашата дейност и ние сме принудени да правим онова, което е нужно на тези студенти, а за целта трябва да ги обучаваме в професиите на бъдещето, за това, което иска бизнесът. Именно за това бизнесът участва в нашите програмни съвети, казва какви да бъдат нашите учебни планове, той участва в нашия учебен процес. Бизнесът е в нашите държавни изпитни комисии".

Коя е следващата голяма тема, за които трябва да подготвим следващите поколения? 

Вижте целия коментар във видеото.