Фолклорните песни и танци са рожба на мъдростта, радостта и страданието на българския народ – създадени са от необходимостта за равновесие на човешкия дух, от дълбините на сърцето.
Съвременното музикално и танцово сценично изкуство се гради върху основите и устоите на традиционната култура. Това е изкуството, което има най-широк спектър от публика и интереси, не само в България, а и в много страни по света. То е част от националната култура на всеки народ. Фолклорът е един значим елемент за националната идентичност на всяка нация, затова трябва да се полагат грижи за него, да не изчезне от паметта на народа. Всички държави трябва да влязат в новия глобален свят със своите културни традиции. Така ще се съхрани многообразието на културните ценности. проф. Петър Ангелов

Петър Ангелов започва професионалната си практика в далечната 1965 година и до ден-днешен, вече повече от 50 години, е отдаден на танца. Създава огромно по мащаби и съдържание творчество като хореограф и режисьор, възпитава десетки свои млади последователи в създадената от него специалност „Хореография” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Творец, оставил дълбока бразда в развитието на едно изкуство, определящо идентичността ни като българи – фолклорния сценичен танц.
Видният български хореограф проф. Петър Ангелов е от десетината утвърдени творци, отличаващи се с по-широк поглед и с ясна стилистика, с нови търсения и разнообразие, дали началото в развитието на хореографията в България. Роден е в с. Губислав (12 юли 1945 г.) в китните дебри на Искърското дефиле. Закърмен е с народните танци, песни и свирни на своя край, което определя и неговата съдба на творец. Той е изявен, талантлив ученик, с дарби в областта на математиката, литературата и т.н., но сам избира едно поприще, което не е свързано с тези науки – учи народното танцово изкуство, което става съдба негова за цял живот...
Завършва средното си образование в Държавното хореографско училище (днес Национално училище за танцово изкуство) в София през 1965 г. и започва работа във Варна през 1968 г. като методист по танцово изкуство в Общинския съвет за култура. Варненският край става за него роден край и до днес той работи и твори в морската ни столица. От 1968 г. оглавява ансамбъла на Градския народен съвет – Варна. Постепенно и танцовият фолклор на Североизточна България му става роден и е основа за многобройните му високопрофесионални хореографски постановки. Спокойно, разкрива красотата на местните танци, непознати в голямата им част на българските хореографи. Започва от кратките форми, като постепенно разширява кръга на постановките си, навлиза дълбоко в тайните на народните обреди и обичаи, свързани с танц и музика, невероятно точно разкрива тяхната дълбочина, като надгражда широки форми, успява да предаде поетиката – драмата, радостта, духовността на народния танц от Варненско, Добруджа, Шоплука и т.н.
По-късно завършва висшето си образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалностите „Хореографска режисура” и „Хореографска педагогика”.
През 1976 г. създава и е главен художествен ръководител на Професионалния ансамбъл за народни песни и танци „Варна”.
Творческата дейност на проф. Ангелов е особено активна. Почти няма професионален ансамбъл за народни песни и танци в България, който да не е представял специално правени за него от проф. Ангелов танци – камерни или по-крупни спектакли. Неговите постановки заемат трайно място и в редица самодейни танцови ансамбли и групи, особено от Североизточна България, с които той е работил най-често даром, с открито сърце. Проф. Ангелов има редица постановки и в драматични и оперни театри, бил е режисьор на концерти, спектакли и др. Свои постановки е реализирал в много страни по света.
През 2001 г., проф. Ангелов създава най-голямата си авторска музикално-танцова постановка – спектакъла „Де гиди, вино червено”. Това е грандиозен музикално-танцов спектакъл, който отваря вратите на българския „Фолклорен театър” – мечта на българските танцови творци и музиканти. Първата в България театрализирана голяма сценична форма в жанра с участието на целия състав на народния ансамбъл „Варна” и ансамбъла на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.
С тази постановка Петър Ангелов за пореден път потвърждава своето качество на творец новатор. В това произведение сякаш във фокус се събират най-ценните хореографски идеи и находки от дълголетната му работа.
Днес спектакълът „Де гиди, вино червено” е включен в учебниците и програмите за обучение в специалност „Хореография” във висшите училища в България.
Работил е с почти всички композитори, които са писали и пишат музика в тази област – Коста Колев, Николай Кауфман, Стефан Мутафчиев, Петър Крумов, Анастас Наумов, Живка Клинкова и др. С тях той създава танцови постановки, които вече са класика в жанра – „Венец за невеста”, „Ветренски ергени”, „Камчийски танци”, „Танци от Голица”, „Шуменски танци“, „Добруджански танци”, „Стрели в момини двори”, „Родопски пролетни танци”, „Шопски танци”, „Ичеренска сюита”, „Обреди за дъжд”, „Кокоревски ергени”, „Легенда за Аладжа манастир”, „Хайдутин и мома”, „На сватба” и много други. Това е творчество на един неспокоен, буден дух, творчество артистично, емоционално, интелигентно, майсторско![1]
От 1995 г. Петър Ангелов е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Той поставя основите на специалността „Хореография” в този авторитетен български университет и прави твърде много за нейното развитие и утвърждаване. Тази нова мисия в своя живот Петър Ангелов прегръща с голямо желание и работи всеотдайно и с любов за обучението на младите кадри в областта на хореографското изкуство.

---

Неговите лекции по въпросите на танцовия ни фолклор, статиите и докладите му на научни конференции в България и чужбина получават висока оценка и оставят трайна следа в науката и в практиката, свързана с българското танцово изкуство. Петър Ангелов участва като член на жури в множество национални и международни конкурси и фестивали, където работата му се отличава с компетентност и честност в преценките.
От 1999 г. до 2012 г. проф. Петър Ангелов е заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, отдава много сили и енергия за съхраняването на професионалното фолклорно сценично изкуство по време на т.нар. „преход”.
Днес Петър Ангелов е почетен професор на ВСУ, член на Настоятелството на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а от 2008 г. е Директор и Художествен ръководител на Академичен танцов театър „Черноризец Храбър”.
Носител на множество отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий”, Орден на труда – златен; големите награди на Международен фолклорен фестивал в Дижон – Франция, Закопане – Полша, Шарлероа – Белгия, Ефес – Турция, Сегет – Унгария и много награди от Национални конкурси и фестивали. Удостоен е със званието „Заслужил артист”. Три пъти носител на награда „Варна“ в областта на танцовото изкуство и за принос в развитието на културата на града. „Кристална лира“ и „Златно огърлие“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и много други.
***
 
ПУБЛИКАЦИИ НА ПЕТЪР АНГЕЛОВ
 
РЕЦЕНЗИИ
 
Грънчарова, Евгения Цветкова. Танцовата култура на село Горни Богров, Софийско / Евгения Цветкова Грънчарова. – София : [Ев. Грънчарова], 2004. – 271 л. : с табл., к., ноти ; 31 x 22 см + 1 автореферат (22 с.; 21 см)
          Науч. ръководител Анна Илиева. – Рец.: Петър Ангелов, Димитрина Кауфман.
Иванова, Даниела Любомирова. Съставът за народни танци като културно явление в България : дисертационен труд за присъждане на научната и образователна степен “доктор”, [шифър 05.08.02] / Даниела Любомирова Иванова-Найберг. – София : [Д. Иванова], 2009. – iv, 315 л.; 30 x 22 см + 1 автореферат (32 с.; 21 см)
          Науч. ръководител Искра Рачева. – Рец.: Светлана Захариева, Петър Ангелов.
 
СТАТИИ
 
Да е чист като изворна вода : Някои проблеми, свързани с фолклора и сценичното фолклорно творчество / Петър Ангелов // Нар. дело (Варна), XLIII, N 9, 14 ян. 1986, с. 4.
За проф. Кирил Стефанов / Петър Ангелов // Стефанов, К. Изкуството, което ме създаде : Моят път с „Пирин”. София: ЕЪР ГРУП 2000, 2003.
За Петър Луканов / Петър Ангелов // Александрова, А. Творецът на зримата музика – Петър Луканов. София: Българска книжнина, 2007.
Законите на танца са валидни всякога! / Петър Ангелов // Нар. дело (Варна), N 267, 14 ноем.1968.
Класик на българския танц : In memoriam за Кирил Дженев. / Петър Ангелов // Музикални хоризонти, N 6, 2006.
От мегдана до световните сцени / Петър Ангелов. // Нар. дело (Варна), 24 май 1984.
Очарователна артистичност, висок професионализъм / Петър Ангелов. // Нар. дело (Варна), XXXIV, N 247, 29 ноем. 1977, с. 4, със сн.
          Концерт на пхенянския ученически и детски ансамбъл за песни и танци във Варна.
Петър Григоров / Петър Ангелов // Григоров, П. Танцът разказва : Моят живот в хореографията. София: Росна китка, 2006.
 
ХОРЕОГРАФИЯ, ОПИСАНИЕ НА ТАНЦИ
 
Варненски танци. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Димитър Пенов и Недялко Станев ; Описание Георги Колев и Красимир Петров ; Скици на костюмите Лина Стамова-Петкова. // Танцово изкуство, 1984, N 1–2, с. 3–78.
Венец за невеста. Хореогр. з.а. Петър Ангелов ; Муз. Коста Колев ; Описание Георги Колев. // Танцово изкуство, 1986, N 6, с. 3–57.
Ветренски ергени. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Стефан Мутафчиев ; Костюми н.х. Нева Тузсузова ; Описание Савчо Пеевски ; Скици на костюмите Лина Стамова-Петкова. // Танцово изкуство, 1981, N 4, с. 3–50.
Дъга над равнината. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Петър Крумов ; Описание Тошко Димитров и Красимир Петров. // Танцово изкуство, 1977, N 11, с. 3–30.
Женски шопски танц. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Димитър Пенов ; Описание Надка Пеевска. // Танцово изкуство, 1978, N 6, с. 47–70.
Лазарки. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Атанас Илиев и Недялко Станев ; Костюми з. х. Нева Тузсузова ; Описание Надка Пеевска ; Скици на костюмите Евгения Раева. // Танцово изкуство, 1980, N 5, с. 43–80.
Пиринска младост : Нар. танци / Композиция Димитър Димитров ; Описание  Петър Ангелов – София : Наука и изкуство, 1964. – 46 с. : с ил., ноти ; 25 см. – (Библиотека Танцова самодейност ; 1964, 4)
          Изд. К-т по културата и изкуството. Центр. дом за нар. творчество.
Плевенски мъжки танц : Нар. танци / Композиция Димитър Димитров ; Описание Петър Ангелов – София : Наука и изкуство, 1963. – 54. : с ил. Ноти ; 25 см. – (Библиотека Танцова самодейност ; 1963, 4)
          Изд. К-т по културата и изкуството. Центр. дом за нар. творчество.
Танци от Голица. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Коста Колев ; Костюми н. х. Нева Тузсузова ; Описание Надка и Савчо Пеевски ; Скици на костюмите Лина Стамова. // Танцово изкуство, 1979, N 12, с. 3–76.
Тракийци. Хореогр. Петър Ангелов ; Муз. Димитър Пенов ; Скици на костюмите Евгения Раева. // Танцово изкуство, 1974, N 11–12, с. 49–100.
 
ИНТЕРВЮТА
 
Аеробика?! А защо не ръченица?: Интервю / Водещ Олга Боева. // Нар. дело (Варна), N 65, 29 март 1984.
Ансамбъл “Варна” ми е рожба, обич и съдба: Интервю / Водещ Пламена Димитрова. // Черноморие (Варна), XII, N 99, 26 апр. 2002, с. 8.
Ансамбъл „Варна” беше авторитетен колектив и затова беше ликвидиран: Интервю / Водещ Емилиян Ялъмов. //Позвънете (Варна), N 165, 13 юли 2005.
Ансамбъл за народни песни и танци „Варна” на 20 години: Интервю/ Водещ Радослав Данов. //Лик, N 24,1996.
Без празници не можем да живеем: Интервю / Водещ Донка Христова. // Черно  море (Варна), II, N 301, 27 дек. 1999, с. 12.
Великата душа на народа : Интервю / Водещ Ж. Станева // Нар. дело (Варна),              22 май 1977.
Един нов път на развитие: Интервю / Водещ Даниела Иванова-Найберг. // Съставът за народни танци като културно явление в България. – София, Марс-09, 2011.
И никога не забравяхме, че сме българи! / Соб. инф. // Нар. дело (Варна),                   25 септ. 1976.
Недоиграното хоро: Интервю/ Водещ Ваня Иванова. // Всичко за Варна, N 13, 2002.
Колко струва „Златната брадва”: Интервю / Водещ София Манолова. // Нар. дело (Варна), N 227, 26 септ. 1971.
Ражда се нов фолклорен театър: Интервю / Водещ Донка Христова. // Черно море (Варна), IV, N 111, 14 май 2001, с. 30.
Танцът е състояние на духа: Интервю / Водещ Олга Боева. // Черно море (Варна), 9 септ. 2005.
Танцът продължава емоцията на текста: Интервю / Водещ Кирил Аспарухов. // Нар. дело (Варна), 1993.
Фолклорът се възражда в цял свят, на почит е: Интервю / Водещ Гергана Цветанова. // Позвънете Новини (Варна), XI, N 184, 4 авг. 2003, с. VIII.
Чувството за самосъхранение връща хората към националните ценности: Интервю / Водещ Виолета Гурнакова. // Нар. дело (Варна), LXV, N 286, 14 дек. 2009, с. 10.
 
ПУБЛИКАЦИИ ЗА ПЕТЪР АНГЕЛОВ
 
Александрова, Ана. Богатството на фолклора / Ана Александрова. // Нар. култура, XXVIII, N 45, 9 ноем. 1984, с. 5, със сн.
          Концерт на АНПТ “Варна” в Държавния музикален театър “Стефан Македонски”.
Александрова, Ана. Преосмисляне на древните образи / Ана Александрова. // Нар. култура, XXIV, N 33, 15 авг. 1980, с. 5, със сн.
          Концерт на Ансамбъл “Варна”.
Александрова, Ана. Съвременното преосмисляне на стародавна образност... : Творбите на хореографа Петър Ангелов / Ана Александрова. // Полет (Варна), XV, N 35, 31 авг. 1980, с. 8, със сн.
Атанасов, В. Ансамбъл за народни песни и танци „Варна” е в най-добра форма. // Нар. дело (Варна), 1995
Петър Ангелов – хореограф, доцент във Варненския свободен университет. // Черно море (Варна), IV, N 257, 5 ноем. 2001, с. 3.
Ансамбъл “Варна” в Полша и Франция. // Нар. дело (Варна), XLV, N 130, 5 юли 1988, с. 4.
Бакалов, Феодор. Още веднъж за красотата на българския фолклор : Концерт на професионалния ансамбъл “Варна” / Феодор Бакалов. // Нар. дело (Варна), XXXVII, N 135, 21 авг. 1980, с. 4, със сн.
Бакалов, Феодор. С полет и вдъхновение / Феодор Бакалов. // Нар. дело (Варна), N 66, 24 апр. 1979.
Боев, Велико. Аплодисменти на четири хиляди километра от родния град / Велико Боев. // Нар. дело (Варна), XL, N 167, 23 авг. 1983, с. 2.
          Участие в IV-я Международен фолклорен фестивал в гр. Бадахос, Испания.
Боева, Олга. Ансамбъл „Варна” бие тъпана / Олга Боева. // Черно море (Варна), V, N 80, 4 апр. 2002, с. 8, със сн.
          25 години Ансамбъл „Варна”.
Боева, Олга. Ансамбъл „Варна” – с нова програма / Олга Боева. // Нар. дело (Варна), XXVII, N 172, 24 окт. 1980, с. 4.
Боева, Олга. България е феномен в световната традиционна култура / Олга Боева. // Черноморие (Варна), V, N 170, 22/23 юли 1995, с. 6, с портр.
Боева, Олга. И делим ниви, имане, сиви атове : „Де гиди, вино червено” е проектът на фолклорния ансамбъл „Варна” и студенти от ВСУ, който ще видят в цяла България / Олга Боева. // Черно море (Варна), IV, N 240, 16 окт. 2001, с. 20.
Боева, Олга. Неотдавна “Балкантон” пусна в продажба първата дългосвиреща плоча на професионалния фолклорен ансамбъл “Варна”. (Културна пано-рама). / Олга Боева. // Нар. дело (Варна), XLI, N 64, 28 март 1984, с. 4.
Боева, Олга. Отбелязват със спектакъл два юбилея на проф. Петър Ангелов. / Олга Боева. // Черно море (Варна), VIII, N 161, 14 юли 2005, с. 14.
Боева, Олга. Премиера за професионалния ансамбъл “Варна” / Олга Боева. // Нар. дело (Варна), XXXVI, N 60, 12 апр. 1979, с. 3.
Боева, Олга. Премиерен концерт-спектакъл на ансамбъла за народни песни и танци “Варна”. / Олга Боева. // Нар. дело (Варна), XLI, N 210, 18 окт. 1984, с. 1.
          В Дома на културата на работниците от транспорта “Ернст Телман”.
Боева-Генчева, О. Душата на танца.// Нар. дело (Варна) , N 186, 22 септ. 1988.
Божкова, Н. “Това е един от най-добрите ансамбли” / Н. Божкова. // Нар. дело (Варна), XXXVIII, N 127, 4 авг. 1981, с. 4.
          Концертно турне на Ансамбъл “Варна” в Англия.
Бърдарска, Росица. Преди аплодисментите и след тях. (Профили) / Росица Бърдарска. // Нар. дело (Варна), XXXIX, N 92, 10 юни 1982, с. 4, със сн.
Васева, Сия. Ансамбъл "Варна" посреща с концерт своя юбилей / Сия Васева. // Нар. дело (Варна), LIX, N 82, 6 апр. 2002, с. 3.
          25 години Ансамбъл „Варна”.
Василева, Дарина. От ритъм, багри и звук... / Дарина Василева. // Нар. дело (седм. изд.) (Варна), VII, N 29, 31 юли 1983, с. 4–5, със сн.
          Концерт на професионален фолклорен ансамбъл “Варна”.
Вълев, Иван. Сценичната красота и светлина озариха душите ни. // Музикални хоризонти, 2006 .
Григоров, Петър. Народна поема на сцената : Роди се уникално
танцово-музикално произведение в ярък български стил / Петър Григоров.
// Черно море (Варна), IV, N 138, 16/17 юни 2001, с. 7, със сн.
          За танцово-музикалния спектакъл “Де гиди, вино червено”.
Два варненски колектива получиха Купата на Двореца. Коледно надиграване – Варна 2008. // Черно море (Варна), 16 дек. 2008.
Джиджев, Т. Нова музикално-сценична творба на фолклорна основа. // Музика-Vivа, N 1, 2001.
Димитров, Ив. “Златната Артемида” – във Варна / Ив. Димитров. // Нар. дело (Варна), XXXIX, N 78, 18 май 1982, с. 1.
          Награда от XIX международен фолклорен фестивал в Ефес, Турция.
Димитрова, Анастасия. Ансамбъл „Варна” оживи народна балада / Анастасия Димитрова. // Черноморски преглед (Варна), VIII, N 21, 1–7 юни 2001, с. 1.
          За танцово-музикалния спектакъл “Де гиди, вино червено".
Златанова, О. За тебе пеем, Родино! : Концерт на Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Пирин” и на професионалния фолклорен ансамбъл “Варна” / О. Златанова. // Нар. дело (Варна), XXXVIII, N 37, 6 март 1981, с. 4.
“Златното колие” от Дижон – във Варна. // Нар. дело (Варна), XXXIII, N 218, 15 септ. 1976, с. 1.
          Награда от XXXI международен фолклорен конкурс в Дижон, Франция.
Коева, Донка. Празници и километри / Донка Коева. // Художествена самодейност, N 10, 1987, с. 38–39.
          Ансамбъл “Варна” на фестивала в Рудолфщадт и Гера, Германия.
Кауфман, Николай. Ансамбъл „Варна“ е образец в търсенето на нови пътища / Николай Кауфман. // Нар. дело (Варна), LVI, N 284, 11 ноем. 1999, с. 7.
Кауфман, Николай. “Варненци” са все така талантливи и влюбени / Николай Кауфман. // Черно море (Варна), V, N 86, 11 апр. 2002, с. 8.
          25 години Ансамбъл “Варна”.
Кунева, Юлия. Древните традиции оживяха в спектакъла за Аладжа манастир. // Труд, VI/VII, 1996.
Леви, Мико. Българските песни танци по света. // Труд, N 176, 27 юли 1973.
Локмаджиева, Нина. Ансамбъл “Варна” надигра всички по Коледа / Нина Локмаджиева. // Нар. дело (Варна), L, N 297, 20 дек. 1993, с. 1, със сн.
          Участие в “Коледно надиграване`93”.
Луканов, Петър. Ярък театрално-танцов спектакъл. // Музикални хоризонти, 2001.
Любенова, Бояна. Две кристални лири дойдоха във Варна / Бояна  Любенова. // Черно море (Варна), IV, N 256, 3/4 ноем. 2001, с. 7.
          Петър Ангелов с ансамбъл „Варна” и хор „Морски звуци” с диригент Марин Чонев.
Любенова, Олга. Ансамбъл “Варна” посвещава концерта си / Олга Любенова. // Черноморие (Варна), V, N 175, 28 юли 1995, с. 3, с портр.
          По случай 50-годишнината на Петър Ангелов.
Любенова, Олга. Варненци в чужбина / Олга Любенова. // Нар. дело (Варна), XL, N 123, 22 юни 1983, с. 4.
          Петър Ангелов в САЩ.
Мандева, Венета. Ансамбъл "Варна" или мечката Мара... / Венета Мандева. //НД - независим (Варна), N 101, 12 май 1992.
Мандева, Венета. “Калиакра” се роди край морето / Венета Мандева. // Худо-жествена самодейност, XX, 1971, N 9, с. 40–41, 3 ил.
          За постановките “Коледари” и “Калиакра” на хореографа Петър Ангелов.
Мандева, Венета. Мечката Мара е елиминирана, на Коледа ще играят профе-сионалистите: Наследници получиха с прясна кметска заповед щедър рести-туционен подарък – къщата на ансамбъл „Варна”. // Полет (Варна), N 2, 14–20 дек. 1992.
Мандева, Венета. Някъде край морето се родила “Калиакра”... / Венета Мандева. // Нар. дело (Варна), XXVII, N 124, 27 май 1970, с. 4.
Мандева, Венета. Реституцията, разсипничеството и чудесният Ансамбъл "Варна", който няма да умре / Венета Мандева. // Вечерни новини, N 41, 11 март 1993.
Манолова, Софка. Вие танцувате с цялата си душа... / Софка Манолова. // Нар. дело (Варна), XXX, N 129, 5 юни 1973, с. 4, със сн.
          Първо място за Представителния танцов състав при ГОНС на Междуна-родния фолклорен танцов конкурс в Шарлероа, Белгия.
Манолова, Софка. С висока награда : Хореографът Петър Ангелов – носител на златен медал / Софка Манолова. // Нар. дело (Варна), XXV, N 203, 29 авг. 1968, с. 4, с портр.
          Участие в Деветия световен фестивал на младежта и студентите.
„На многоя лета, Нови пазар” // Шуменска заря (Шумен), 11 дек. 2008.
Петров, Красимир. Българските хореографи и народният танц / Красимир Петров. // Петров, Красимир. Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци : 1951–2001 година. Варна, 2012, с. 7–9.
          Споменава се името на проф. П. Ангелов с. 9.
Първанова, Тонка. Едно шествие над океана / Тонка Първанова. // Художествена самодейност, 1984, N 10, с. 4–5.
          Участие на ансамбъл “Варна” в Трети фолклорен фестивал в Дрюмовил,  Канада.
Стателова, Розмари. Наши успехи в чужбина / Розмари Стателова. // Бълг. музика,  XXII, N 10, 1971, с. 71–75.
          Споменава се гостуването на Танцовия състав при ГНС Варна в Полша.
Стефанова, З. Звън на пендари и сърца.// Полет (Варна), N 19, 11 май 1980.
Стойков, Константин. Всяко съприкосновение с изкуството им е празник : След премиерния концерт-спектакъл на Ансамбъла за народни песни и танци “Варна” / Константин Стойков. // Нар. дело (Варна), XLI, N 248, 11 дек. 1984, с. 4.
Стоянова, Лиляна. Ансамбъл “Варна” – обич до живот / Лиляна Стоянова. // Всичко за Варна, N 27, 1995, с. 5.
Стоянова, Лиляна. Въпреки всичко и всички, ансамбъл “Варна” навърши 20 годи-ни / Лиляна Стоянова // Всичко за Варна, N 5, 1995, с. 64.
Терзиева, Венета. Вик за... разум : Къде е професионалният фолклорен ансамбъл “Варна” и има ли той почва в нашия град? / Венета Терзиева. // НД Черноморие (Варна), III, N 149, 30 юни 1993, с. 8.
Троянска, Невяна. Като песен, като приказка... / Невяна Троянска. // Нар. дело (Варна), XXXIX, N 127, 10 авг. 1982, с. 4.
          Участие в “Празник на песните и танците – Варна`82”.
Филипова, Веселка. Магията е сторена. (Светът ни ръкопляска) / Веселка Филипова. // Художествена самодейност, 1981, N 11, с. 44, със сн.
          Участие в XI-я Международен фолклорен фестивал в Тунис.
Филипова, Веселка. “Неподправено, богато изкуство...” : Представителният танцов ансамбъл “Варна” – на тунизийска земя / Веселка Филипова. // Нар. дело (Варна), XXXVIII, N 139, 25 авг. 1981, с. 4.
Христов, Б. Концерт – премиера на Ансамбъла за народни песни и танци “Варна” / Б. Христов. // Варна от неделя до неделя, N 5, 1977, с. 17.
          В Драматичен театър “Стоян Бъчваров”, 10 ноември 1977 г.
Христова, Донка. Ансамбъл от Котел грабна Голямата награда на Двореца : В “Коледно надиграване – Варна 2004” / Донка Христова. // Черно море (Варна), VII, N 249, 21 дек. 2004, с. 13.
          Проф. Петър Ангелов – председател на журито на конкурса.
Христова, Донка. Коледно надиграване във Варна’2004.// Черно море (Варна), 21 дек. 2004.
Христова, Донка. С песни и танци сред приятели / Донка Христова. // Нар. дело (Варна), XLI, N 64, 28 март 1984, с. 4.
          Среща със студентите от ВИНС “Д. Благоев” в рамките на “Пауза “Култура”.
Христова, Иванка. Ансамбъл “Варна” в мигове на възход и падение / Иванка Христова. // Христова, Иванка. Слушам сърцето си. Варна, 2007, с. 58.
Христова, Иванка. Неравноделната участ на ансамбъл “Варна” / Иванка Христова. // Черно море (Варна), V, N 84, 9 апр. 2002, с. 8.
          25 години Ансамбъл “Варна”.
Честито от екипа на вестник „Черноморие”! // Черноморие (Варна), N 161, 12 юли 1995.
 
 
Данните в настоящата биография са извадка от монографията „Петър Ангелов. Живот с душата на танца“ с автор Мария Кърджиева