В исторически план архитектурата се свързва главно със строителната дейност, строителството на сгради и инженерни съоръжения. Този факт обаче все повече се развива и обогатява. Съвременната архитектура представлява много по-сложна структура и съвкупност в предметно-пространствената среда. Архитектурата днес и въобще трябва да се разглежда като едно цяло заедно с много други компоненти – природни, технически и инженерни структури, обзавеждане и утилитарни предмети, продукти на интериорния и графичния дизайн, пластични, декоративни и монументални изобразителни изкуства, художествено изкуствено осветление и пр. Това прави архитектурата не само по-завършена и глобална, но и много по-въздействаща, функционална и естетична. Така се обособява и обогатява организацията на материалната жизнена среда в нейното духовно-съдържателно начало, а не в тясно формално-сетивното естетическо въздействие. Точно тук съществено място заемат проблемите на архитектурата и взаимовръзката й с другите изкуства.
В този смисъл все повече се налага потребността от подходящо тълкуване и отговори в унисон с динамичните обществени потребности и условия. Формообразуването и естетиката са само част от проблемите, които пораждат важни теоретични и практични възможности и интерпретации.
Именно тези и подобни аспекти биха могли да са предмет на разглеждане и разработване в докторската програма „Синтез на архитектурата с другите изкуства” във ВСУ „Ч. Храбър” в направление „Архитектура, строителство и геодезия”.