Все повече се губи синхронът между категориите „следи” и „доказателства” при разкриването на престъпления. Това каза в интервю за „Радио Варна” проф. Йонко Кунчев, декан на Юридическия факултет на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Тази тема беше залегнала в единия от двата доклада, които той представи по време на XX-та Лятна научна сесия на факултета.
„Следите и доказателствата са предмет на две различни науки - на криминалистическата теория за следите и на наказателно-процесуалната теория за доказателствата. Аз мисля, че лиспва синхрон между тях и за да се промени това, двете науки трябва да обединят своите усилия”, каза проф. Кунчев.
Къде се „къса нишката”?
Според проф. Йонко Кунчев, липсата на синхрон се дължи основно на различията в понятията и класификацията на следите и доказателствата.
„Проблемът е, че не се изследва връзката между следите и доказателствата”, поясни проф. Кунчев и допълни, че и самата криминалистическа наука е „в дълг” на практиката.
Необходими са промени
В своята научна разработка, деканът на Юридическия факултет предложи промяна в текстове в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани с доказателствата.
„Смятам, че понятието за „доказателство” в чл. 104 от НПК е остаряло. То е взаимствано от Руския наказателен процес и на някои от бившите съветски републики. Необходимо е този текст да се претърпи промени. Смятам, че това ще е стъпка за подобряване на връзката между следите и доказателствата”, каза проф. Кунчев.
Веществените доказателства не са само предмети
„Ако погледнете чл. 109 от НПК, ще забележите, че законодателят разглежда веществените доказателства само като предмети. Това е грешно схващане. Веществени доказателства могат да бъдат също и отпечатъци, различни вещества, както и миризмите. Те също могат да се използват в процеса на доказване”, категоричен беше проф. Йонко Кунчев.
По думите на експерта, цялото доказателствено право се нуждае от промяна и актуализация.
„В различните аспекти на доказателственото право, като способите на доказване, доказателствени средства или самите доказателства, има много неточности и пропуски”, коментира проф. Кунчев.
Идеите на проф. Йонко Кунчев за усъвършенстване на законодателството и практиката е била подкрепена и от други експерти в областта на криминалистиката и правото.
Във втория доклад на проф. Кунчев по време на XX Лятна научна сесия на Юридическия факултет, акцентът беше поставен върху одорологичното доказване чрез миризми, което е сериозно подценяван метод в България.
В рамките на сесията бяха представени общо 98 доклада в областта на правото, националната сигурност и психологията. Участие във форума взеха учени, докторанти и студенти от 8 държави - България, Турция, Израел, Украйна, Русия, Сърбия, Кипър и Казахстан.
Според проф. Йонко Кунчев, конференцията е преминала на високо ниво.
Чуйте какво сподели той през водещия Иван Барбов ►e