Йоанна Христова, която обича да рисува и превежда поезия
16 Септември 2024
от Градското Списание · септември 14, 2024
Йоанна Христова е сред най-активните студенти във Варненския свободен университет. Освен че обича да илюстрира поезия, тя и превежда поезия. Кратък разговор за това накъде я води пътят ѝ на художник.
Йоанна Христова, студентка във ВСУ "Черноризец Храбър":
Йоанна Христова е студентка в IV курс, специалност „Графичен дизайн“. Председател е на Клуб за изкуство и дизайн „Еклектика“ към Студентския съвет на ВСУ "Черноризец Храбър". Завършила е IV EГ „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна с профил френски език. Въпреки че се е насочила към визуални изкуства, се изявява и в областта на превода. През 2023 г. заема 3-то място в VIII конкурс за превод „Трансформации“, организиран от Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Участва с превод от френски език на произведение на Анатол Франс. Тази година печели първа награда отново с превод на негово произведение – „Градината на Епикур“ (Le Jardin d’Épicure). Йоанна вече има една самостоятелна изложба и е илюстрирала няколко стихосбирки. Във Варна човек може често да я срещне на изложби и на събития, в които участва ВСУ "Черноризец Храбър".
– Илюстрирате поетични книги. Коя беше първата?
– Още докато учех в гимназията илюстрирах „Душата ми е търсеща вселена“ на Йонко Йонков, по-късно и още една негова стихосбирка. Втората книга беше „Премълчана Луна“ на Петя Хантова. Сега работя върху нов проект, стихосбирка на Ивайло Терзийски. Обичам да чета поезия, защото предлага различна призма за ума и душата. Съдържа абстракция, а не неща, които да се възприемат буквално.
– На това ли се дължи и интересът Ви към превод на поезия?
– Благодарна съм, че завърших гимназия с преподаване на чужди езици, защото това много обогатява културата и отношението ти към другите култури.
– Заради поезията ли предпочитате черно-белия изказ?
– Рисувам с тънкописци. Така ми е по-интересно да рисувам. Не че не обичам да работя в цвят, има много възможности, но когато рисуваш в черно-бяло, интересното е, че имаш само един цвят и много нюанси. Това, според мен, не трябва да се подценява като изразно средство.
– Защо избрахте специалността „Графичен дизайн“?
– В интерес на истината първо исках да уча интериорен дизайн, но в момента, в който видях, че в специалността „Графичен дизайн“ се учи и илюстрация, реших да се запиша. Имам афинитет към илюстрацията, но не е достатъчно само това. Графичният дизайн дава широко поле за изява. Радвам се, че избрах този университет, защото се оказа много добра среда. Тук се чувствам наистина у дома.
– Какви отговорности носи един студент, който е част от Студентския съвет?
– Записах се заради арт клуба към Студентския съвет, защото колежката, която го създаде, Яна Стоянова, се дипломира. Сега аз съм председател. Много е приятно, защото атмосферата я правят хората, има баланс между работата и това, което се прави за удоволствие. Идеята на арт клуба е да бъде малко общество от хора, които имат интерес към приложните и изящни изкуства. Всички заедно решаваме с какво ще се занимаваме, например фотография, работилници с приложна дейност. Миналата година организирахме за първи път мартенски благотворителен базар.
– Имате ли любим художник?
– Не са малко. Марк Шагал, например. Много любим илюстратор ми е Михаил Врубел с неговите илюстрации на „Демон“ на Лермонтов. Той е зашеметяващ заради прекрасния баланс между декоративност, контраста, различните планове, светлината е приглушена, но чувствена.
– Бихте ли се насочили към илюстрацията за деца?
– Илюстрацията за деца е една трудна задача. Мислила съм за това. Има различни подходи. Някои предпочитат по-модернистичен подход, аз съм почитател на по-класическия начин на рисуване, по-ретро, но тези рисунки за мен са по-изящни. Други илюстрации са по-абстрактни, интересно е децата да се предразположат от малки да възприемат и абстрактни идеи по такъв фин начин. Много отговорна задача е да се формира художественото виждане на децата.
Йоанна Христова е сред най-активните студенти във Варненския свободен университет. Освен че обича да илюстрира поезия, тя и превежда поезия. Кратък разговор за това накъде я води пътят ѝ на художник.
Йоанна Христова, студентка във ВСУ "Черноризец Храбър":
Йоанна Христова е студентка в IV курс, специалност „Графичен дизайн“. Председател е на Клуб за изкуство и дизайн „Еклектика“ към Студентския съвет на ВСУ "Черноризец Храбър". Завършила е IV EГ „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна с профил френски език. Въпреки че се е насочила към визуални изкуства, се изявява и в областта на превода. През 2023 г. заема 3-то място в VIII конкурс за превод „Трансформации“, организиран от Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Участва с превод от френски език на произведение на Анатол Франс. Тази година печели първа награда отново с превод на негово произведение – „Градината на Епикур“ (Le Jardin d’Épicure). Йоанна вече има една самостоятелна изложба и е илюстрирала няколко стихосбирки. Във Варна човек може често да я срещне на изложби и на събития, в които участва ВСУ "Черноризец Храбър".
– Илюстрирате поетични книги. Коя беше първата?
– Още докато учех в гимназията илюстрирах „Душата ми е търсеща вселена“ на Йонко Йонков, по-късно и още една негова стихосбирка. Втората книга беше „Премълчана Луна“ на Петя Хантова. Сега работя върху нов проект, стихосбирка на Ивайло Терзийски. Обичам да чета поезия, защото предлага различна призма за ума и душата. Съдържа абстракция, а не неща, които да се възприемат буквално.
– На това ли се дължи и интересът Ви към превод на поезия?
– Благодарна съм, че завърших гимназия с преподаване на чужди езици, защото това много обогатява културата и отношението ти към другите култури.
– Заради поезията ли предпочитате черно-белия изказ?
– Рисувам с тънкописци. Така ми е по-интересно да рисувам. Не че не обичам да работя в цвят, има много възможности, но когато рисуваш в черно-бяло, интересното е, че имаш само един цвят и много нюанси. Това, според мен, не трябва да се подценява като изразно средство.
– Защо избрахте специалността „Графичен дизайн“?
– В интерес на истината първо исках да уча интериорен дизайн, но в момента, в който видях, че в специалността „Графичен дизайн“ се учи и илюстрация, реших да се запиша. Имам афинитет към илюстрацията, но не е достатъчно само това. Графичният дизайн дава широко поле за изява. Радвам се, че избрах този университет, защото се оказа много добра среда. Тук се чувствам наистина у дома.
– Какви отговорности носи един студент, който е част от Студентския съвет?
– Записах се заради арт клуба към Студентския съвет, защото колежката, която го създаде, Яна Стоянова, се дипломира. Сега аз съм председател. Много е приятно, защото атмосферата я правят хората, има баланс между работата и това, което се прави за удоволствие. Идеята на арт клуба е да бъде малко общество от хора, които имат интерес към приложните и изящни изкуства. Всички заедно решаваме с какво ще се занимаваме, например фотография, работилници с приложна дейност. Миналата година организирахме за първи път мартенски благотворителен базар.
– Имате ли любим художник?
– Не са малко. Марк Шагал, например. Много любим илюстратор ми е Михаил Врубел с неговите илюстрации на „Демон“ на Лермонтов. Той е зашеметяващ заради прекрасния баланс между декоративност, контраста, различните планове, светлината е приглушена, но чувствена.
– Бихте ли се насочили към илюстрацията за деца?
– Илюстрацията за деца е една трудна задача. Мислила съм за това. Има различни подходи. Някои предпочитат по-модернистичен подход, аз съм почитател на по-класическия начин на рисуване, по-ретро, но тези рисунки за мен са по-изящни. Други илюстрации са по-абстрактни, интересно е децата да се предразположат от малки да възприемат и абстрактни идеи по такъв фин начин. Много отговорна задача е да се формира художественото виждане на децата.