За ВСУ "Черноризец Храбър"

Креативността като начин на живот…

Интервю с доц. д-р Капка Манасиева – ръководител на катедра „Изкуства“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ пред сп. „OfflineMagazine”

 

- Имат ли бъдеще креативните индустрии в България?

- Аз лично съм оптимист защото съм сигурна, че студентите, които подготвя Варненският свободен университет и в частност катедра „Изкуства“, имат потенциал да бъдат сред двигателите на креативните индустрии у нас. Те са талантливи и носят заряда, който е нужен, за да създават красота и да я споделят, а областите като музика, визуални и сценични изкуства, компютърни игри, издателска дейност, дигитални медии, мода, реклама и дизайн дават възможност именно за това. Не случайно мотото на тазгодишната ни кампания е „Професии за бъдещето“. Може да Ви прозвучи пресилено, но в университета има разбиране, че системата на висшето образование може да бъде гъвкава и да се приспособява към потребностите на динамично променящата се модерна среда.  Нещо повече, има и резултати. Нашите възпитаници жънат успехи по света с творчеството си.

Ако трябва да се върна на креативните индустрии, на общоевропейско ниво все по-често се говори за европейски политики, които да насърчават креативния растеж. В доклад на ЕС за европейската конкурентоспособност се посочва, че „креативните индустрии са не само иновативни сами по себе си, но са и важни двигатели на иновациите в не-креативните индустрии“. Подкрепят се проекти за сътрудничество, за да се даде възможност на всички европейски региони да извлекат ползи от обмяната на опит. В този смисъл България не може да остане изолирана. А и креативността не е чужда на българина. Говоря за креативност във всичките й форми – изкуство, творчество, занаяти, иновативни решения, изобщо креативността като начин на живот.

 

- Може ли човек да се научи да бъде креативен?

- „Креативността е заразна. Предай я нататък“, казва великият Алберт Айнщайн. Самият факт, че някой избира висше образование в областта на изкуствата вече означава, че той носи у себе си доза креативност. Нашата работа, като преподаватели, е свързана с това да стимулираме и да развием креативността на всеки от нашите студенти, да насърчаваме талантите и да ги подкрепяме, да им дадем пълния набор от знания, умения и компетенции, които да им гарантират успешна кариера.

Създавайки условия, чрез формално и неформално образование, ние развиваме мислене и съответно се раждат новите продукти или услуги, създават се ценности, генерират се иновативни идеи с практическо приложение.

 

- До каква степен образованието е определящо при реализацията на един човек, особено в областта на изкуството?

- Получените теоретични и приложни знания развиват таланта на младите хора и така ги подготвят за успешна кариера в културните и креативни индустрии. Те откриват пред тях широки хоризонти за развитие в професии, които днес наричаме „професии на бъдещето“. Обучението в специалности като „Моден дизайн“, „Хореография“, „Изкуства и събитиен мениджмънт“, „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство“  прави именно това.

Днес придобиването на нови знания се превръща в постоянен процес. Ние трябва да се учим „да се учим през целия живот“.  Динамиката на средата може да доведе един човек, избрал определена сфера на развитие в началото на пътя си, до съвсем различно поле за изява.

Обучението в сферата на изкуствата стимулира младите хора да бъдат гъвкави,  иновативни и да прилагат наученото в различни области, да бъдат предприемчиви, а продуктите и услугите, които създават да бъдат мост между традиционното и иновативно авангардното, между занаята и технологиите, между реалната и виртуалната среда. В този смисъл човек с диплома от специалност „Моден дизайн“ например, може да ръководи IT-компания, да създаде собствен бранд, да пише, да открива таланти, да работи успешно по социални проекти... 

 

- Какво ви мотивира в работата ви?

Успехите на студентите, разбира се. Това е най-добрата атестация за труда на един преподавател. Знаете ли, дори тази дума – преподавател, отдавна не изчерпва нашата работа. Днес ние се опитваме да бъдем фасилитатори, ментори, наставници, да излезем от чисто формалното преподаване на теоретични знания и да работим в полето на креативността и предприемачеството. Когато сме научили студентите да решават проблеми, не просто фокусирани върху нещо физическо, а ориентирани към процесите и цялата сложна система от взаимовръзки в модната индустрия например, значи трудът ни е имал смисъл.

Когато студентите се връщат в Университета, почувствали необходимостта да продължат, да надграждат своите знания и умения, това значи, че вървим в правилната посока. Нещо повече, ние се учим заедно с тях.

 

Блиц „две в едно“     

          

Десислава Филева, възпитаник на специалност „Мода и мениджмънт в модата“ на Варненския свободен университет, лауреат на Стипендиантската програма „Аз ще уча и ще успея в България“ 2013 г.

 

 

Паулина Божилова, възпитаник на специалност „Хореография“ и магистър по Хореографска режисура и артмениджмънт от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“

 

- Какво е образованието за теб?

 

Десислава Филева: Образованието е начин да се самоизграждаш. Времето, прекарано в университета ми помогна да стана по-самоуверена и по-цялостна като личност. Научих се да се адаптирам бързо към стрес и да създавам връзки в средата, в която избирам да се реализирам.

 

Паулина Божилова: Необходимост, за всеки целеустремен млад човек. Образованието създава личности. За мен то е безценна инвестиция за цял живот. Направих  най-правилния си избор, избирайки Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Там завърших бакалавърска степен по хореография – български народни танци с професионална квалификация „Хореограф-педагог” и магистърска програма „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство”. По време на следването си имах възможността да работя с изключителни хора, професионалисти в музикалното и танцовото изкуство, като проф. Петър Ангелов, доц. д-р Мария Кърджиева, ас. Ивайло Иванов, проф. Константин Кукушев, доц. Катя Кайрякова и много други. Благодарение на тях аз обогатявах, развивах и надграждах непрекъснато своите знания и опит.

 

- Какво работиш в момента?

 

Десислава Филева: Тъкмо приключи последния ми и най-важен изпит – журито и мисля да си направя кратка пауза. Защитата на колекция пред професионалисти дава голям адреналин и градивна критика, за мое щастие имах отредено второ място. Чакам с нетърпение да видя дефилето и крайния резултат.

 

Паулина Божилова: Работя в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна като учител по български народни танци и характерен екзерсис. Едновременно с това съм и треньор на танцьори-любители в клуб „Огледало”.

 

- Кой е най-големият ти успех?

 

Десислава Филева: Хм, успехът е субективно понятие... Фактът, че работата ми беше оценена на високо ниво, ми носи радост. След успехите в родината, времето, прекарано в чужбина ми донесе първото място на конкурса Echiquier Mode,който се състоя в Лиеж, Белгия. Взех награда Wallonie Brussels Design Mode. Запознах се с доста журналисти и креативни директори. Модата е много абстрактно понятие. Оценката винаги е субективна, но чувството да бъдеш първи на чужда територия, където конкуренцията е много по-силна, е прекрасно.

 

Паулина Божилова: По време на следването си бях част от Академичния танцов театър. С помощта на преподавателите си се изградих като професионален артист-танцьор, но несъмнено най-големият ми успех бе главната  роля в единствения по рода си музикално-танцов драматичен спектакъл „Де гиди, вино червено” по режисура и хореография на проф. Петър Ангелов. Последваха и други изяви в негови танцови произведения, както и в курсови проекти на мои колеги. Да бъда солист на Академичния танцов театър за мен бе най-значимия успех като артист- изпълнител. След дипломирането си имах възможността да се реализирам по специалността си и да застана от другата страна... да бъда творец, хореограф и педагог. Като такъв, моите лични успехи виждам всекидневно в работата на учениците си. Огромно признание са множеството спечелени награди на национални конкурси и състезания, но тяхното лично израстване и изграждане като изпълнители ме прави истински щастлива и ме кара да се чувствам успешна в работата си.

 

- Чувстваш ли се успяла?

 

Десислава Филева: Почувстваш ли се успял, значи си загубил нещо, значи си спрял да се развиваш. Аз лично се чувствам успяла в миговете, когато картината пред очите ми се изяснява и знам накъде отивам, когато това, което правя, интуитивно чувствам, че е правилно. Но това са преходни моменти, които не траят дълго. Успехът идва и си отива, важното за мен е да не губя себе си. Да се преоткривам всеки ден.

 

Паулина Божилова: Разбира се, че се чувствам успяла. На 24 години съм, моята страст е моя професия и хоби. Малцина имат тази възможност. И въпреки това не спирам да се усъвършенствам и като артист и като хореограф, защото един успех води след себе си нова цел и стремеж към нов. Чувствам се високо ценена, както от своите преподаватели, така и от учениците си. Да, определено съм успяла.

 

- За какво мечтаеш?

  

Десислава Филева: Напоследък мечтая в големи количества! Имам късмета и волята, че това, което си наумя е последвано от конкретни действия и успявам някак си да привлека нужните ми хора и инструменти, за да проектирам и реализирам намеренията си. Важно е да останеш съсредоточен в себе си, да си магнит. Желая просто да запазя свободата си на творец и да мога да материализирам визията, която имам за себе си.

 

Паулина Божилова: Младият творец се нуждае от поле за изява, за да покаже своите способности. Мечтата ми е свързана с това, да създам своя школа, чрез която да покажа музикално-танцовото изкуство през моите очи и усет.

 


by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия