За ВСУ "Черноризец Храбър"

Защо да изберете специалност „Архитектура“ във Варненския свободен университет?

 

Ако обичате да рисувате, да макетирате, да чертаете, да измисляте нови неща… Ако фантазията ви няма граници… Ако търсите престиж и успешна реализация специалност „Архитектура“ е тъкмо за вас!

 

Защото въображението е в основата на пространственото мислене, добрата архитектурна практика осигурява престиж и уважение в обществото, архитектурните дейности в бизнеса са добре платени и осигуряват добър стандарт на живот.

 

Архитектурата е компилация от техническа наука и изкуство за създаване на сгради и други строителни конструкции.

 

Изкуството в архитектурата изисква креативност при планиране на околното пространство, от пейката в парка до небостъргачите.

 

Техническата част включва множество проучвания и изчисления, необходими за изграждане на строителния обект.

Неразривната връзка между въображението на твореца и практическите му умения правят архитектурните проекти произведения на изкуството.

 

 - Какви допълнителни образователни перспективи предлага обучението по архитектура във ВСУ „Черноризец Храбър”?

Доц. д-р арх. Красимира Вачева, АФ, катедра „Архитектура и урбанистика”:

 

- По време на обучението си нашите студенти могат да провеждат: платени практики в ателиета на варненски архитекти, осигурени от университета, да се обучават безплатно един или два семестъра в европейски университети в рамките на програма „Eразъм+”, да сертифицират допълнително знанията си по чужди езици, да надграждат наученото като участват в реални архитектурни конкурси и работилници.

 

- Обучението по архитектура е престижно и за това се заплаща съответната цена. Какви възможности за допълнително финансиране на обучението предоставя Варненският свободен университет на студентите?

- Още при избора си на висше училище младите хора могат да се включат в стипендиантската програма на Варненския свободен университет „Аз ще уча и ще успея в България“. По време на обучението нашите студенти могат да участват в работилници, семинари, конкурси, да изнасят доклади на научни форуми като всяко участие им носи бонуси. Облекчения има и при ранно записване (% от първата такса), за групов отговорник, за висок успех, както и в рамките на проекта „Студентски стипендии и награди“.

 

- Какви възможности се предоставят на вашите възпитаници след завършване на магистратурата по архитектура?

 

- След завършване на обучението си нашите възпитаници могат да запишат специализация (двегодишна магистратура), която да им осигури тясна квалификация в предпочитана от тях област – Опазване на културното наследство, Устройствено планиране или Параметричен дизайн.

 

И като говорим за архитектура... чудесен повод да ви представим още един от успешните ни възпитаници - арх. Кристина Маринова.

 

Кристина е родом от Варна, през 2009 завършва Национална гимназия за хуманитарни изкуства „Константин Преславски“ – гр. Варна. След това следва архитектура във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. В края 2015г. Кристина взе първа награда в нашия конкурс с проекта си за Русенски музикален център. Малко повече от година по-късно се срещаме отново, за да проверим какво се случва с нея.

 

Ето какво споделя тя пред арх. Добрин Цветков за сайта на Дружество архитектурно наследство:

 

 

ДЦ: Здравей , Кристина, мина малко повече от година от участието ти в нашия III-ти национален конкурс за дипломни работи в сферата на опазване на архитектурното наследство. Разкажи ни с какво се занимаваш в последната една година?

 

КМ: През последната година освен, че работя в архитектурно бюро във Варна с водещ проектант арх. Ваня Караджова, отново съм студентка в магистърската програма на ВСУ „Черноризец Храбър“: Опазване на културното наследство.

 

ДЦ: Разкажи ни малко повече за магистърската програма, какви са впечатленията ти от нея досега?

 

КМ: Обучението е много добро, курсовите проекти са реални обекти,като всеки един от тях има своя специфика и трудност.  Благодарение на това се подготвяме за реалния живот. Срещаме се с активно практикуващи специалисти като археолози, реставратори, конструктори и др. , които ни помагат и ни насочват в дейностите по опазване на наследството. Запознават ни със световни практики, които бихме могли да приложим и в България.

 

 

ДЦ: Доста колеги архитекти смятат, че тези програми нямат смисъл и всеки архитект би трябвало да има право да работи по сгради паметници на културата. Какво мислиш ти по този въпрос?

 

КМ: Мисля, че тези програми са полезни. Колкото и богат опит да има даден архитект, обектите на културното наследство са специфични и винаги има какво ново да се научи. Материалите и методите за реставрация се развиват непрекъснато. Тези програми дават шанс на архитектите и не само, да обогатят знанията си, да се запознаят със световни практики не просто като четат, а като обменят опит лице в лице с активно практикуващи тясно профилирани специалисти.

 

ДЦ: Ако днес ти възложат да проектираш това, което си разработвала на дипломната си работа до колко ще се придържаш към концепцията си от дипломната работа?

 

КМ: Ще се придържам на 100%. Дори и след година концепцията, която бях развила за Русенски музикален център, ми се струва напълно реализуема, обмислена и съобразена със заобикалящата я среда и необходима за града. Липсва единствено инвеститор (смее се).

 

ДЦ: Коя е любимата ти част от проекта?

 

КМ: Любимата ми част е усвоеното пространство на вътрешния двор. Допада ми, когато към този тип задачи има възможност по дискретен начин да добавя нещо, което да не е в конфликт с оригинала, а го допълва и контрастира, да бъде ясно и отчетливо.

 

ДЦ: Какви са основните разлики между университета и практиката?

 

КМ: Университета е мястото, което развива фантазията и въображението на младите архитекти, докато практиката ги среща с монотонното ежедневие, закостенялото мислене на инвеститорите и хилядите законодателни ограничения. Така, че университета е мястото, където можем да показваме нестандартните си идеи и в същото време те да бъдат приети радушно от колегията.

 

ДЦ: Ако трябва да сложиш знанията си от университета в един чувал, а знанията си от първата ти година в практиката, кой чувал ще тежи повече?

 

КМ: Без знанията от университета, тези от практиката не биха съществували. Взаимно са свързани и са с еднакво важна стойност и тежест. Колкото повече се вземе от университета, толкова по-лесно ще бъде навлизането в практиката.

 

ДЦ: Какви са основните предизвикателства пред младите проектанти в България?

 

КМ: Предизвикателство е да успееш да се реализираш, най-трудно е да си намериш работа по специалността. Аз имах късмет като започнах студентски стаж по европейска програма и в последствие след дипломирането ми останах в същото архитектурно студио на постоянен договор. Щастлива съм и удовлетворена от професионалното си развитие до момента. Като млад архитект получавам шанс да проектирам наравно с останалите архитекти в офиса с богат професионален опит. Смятам, че обмяната на знания и идеи между поколенията е много важна за качественото проектиране. Всеки печели от тази приемственост както проектантският екип, така и инвеститорът.

 

 

ДЦ: Коя е най-приятната и коя е най-трудната част от ежедневната ти работа?

 

КМ: Най-приятната част е, когато имаме нов проект и целия екип се съберем за обсъждане на идеи. Творческият процес е много вдъхновяващ и вълнуващ. А трудната част е координацията между отделните специалности.

 

ДЦ: Опиши малко по-подобно как протича творческия процес във вашето архитектурно студио?

 

КМ: Всеки скицира своите идеи, представяме ги помежду си като отчитаме предимствата и недостатъците и обикновено в този процес се формира компилация от най-доброто от идеите и това е проектът, който се представя на инвеститора.

 

 

ДЦ: Мислила ли си за реализация извън България?

 

КМ: Аз живея във Варна и не мисля да емигрирам. Смятам, че тук имам нужното поле за изява.

 

ДЦ: Искаш ли да поздравиш или изкажеш специални благодарности към някого?

 

КМ: Благодаря на доц. Красимира Вачева и арх. Жечка Илиева за любовта, която породиха в мен към Културното наследство. Те са основния двигател в магистърската програма, в която в момента се обучавам. Тяхната любов и всеотдайност към Архитектурното наследство са заразителни. Освен това благодаря от сърце и на арх. Ваня Караджова, която е мой работодател и пример за изключителен и талантлив архитект.

 

 

 

Кристина на фирменото парти на „пазителите на културното наследството“


 

Толкова от Кристина засега. Пожелаваме й безброй професионални успехи в близкото и далечно бъдеще. Опазването на културното наследство е обществена мисия, с която никой не може да се справи сам. Затова се радваме, че въпреки трудностите участниците в нашия конкурс успяват да задържат интереса си към културното наследство и продължават да се развиват професионално.

 

Ето какво споделят други наши възпитаници за обучението си:

 

Въпрос: Вече като студенти, четвърти курс – „Архитектура”, как се чувствате, доволи ли сте от обучението във ВСУ „Черноризец Храбър”?

 

Денис Наумов: Доволен съм от обучението си във Варненския свободен университет. Атмосферата е приятелска, групите ни са с оптимален брой студенти,  с което получаваме  достатъчен контакт и индивидуално внимание от преподавателите.

 

Анна Петрова: Средата е наистина комфортна, базата е на ниво.

 

Ачилия Руфат: Много ми допадат инициативите за лекции на открито, сред ландшафта на ВСУ, възможността за участие в много допълнителни събития и проекти.

 

Арх. инж. Радина Стойкова, „ПРОЕТИКА” ЕООД - Варна (завършила спец. „Архитектура“ във ВСУ): Обучението във Варненския свободен университет ми помогна много в професионалната ми подготовка, в надграждането и разширяването на полето ми за действие в моята област. Станах по-конкурентоспособна на реалния пазар. Освен това, е важно да се отбележи предразполагащата обстановката и добрата материалната база в университета.

 

Препоръката ми е, на студентите да се дават по-малко мащабни, но повече практически насочени задачи по архитектура, също така е добре да се работи в екип архитект + инженер – така наистина завършилите в тези области ще могат да се ориентират правилно и да бъдат пълноценни в работата си по-нататък.

 

Арх. Белица Паунова, „ФРИБУЛ” ООД - Варна (завършила спец. „Архитектура“ и магистърска програма „Опазване на културното наследство” във ВСУ): Университетът предоставя различни възможности за обучение извън регламентираната образователна програма - организират се семинари, уъркшопове и събития на различна тематика, често с гост-лектори от други градове и дори други държави. Осъществяват се международни контакти с колеги от същата професионална сфера - например съвместна работа по учебен проект в магистърската програма „Опазване на културното наследство”. Покрай тези интересни, сами по себе си, мероприятия, се дава възможност на студентите да се запознаят с различни хора.

 

Препоръка ми е, колкото е възможно по-често да се установява връзка между образователния процес и реалната практика в работна среда. Да се обърне внимание на мениджърските функции на архитекта - комуникация с другите специалности и клиентите.

 


by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия