За ВСУ "Черноризец Храбър"

Да превърнем България в образователна дестинация, предпочитана от наши и чужди студенти

Проф. д.ик.н. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет:

Да превърнем България в образователна дестинация, предпочитана от наши и чужди студенти.

Университетите изживяват една от най-трудните си години под ударите на три кризи – финансова, демографска и международна

 

Професор, доктор на икономическите науки, Анна Недялкова - президент на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър“ пред в-к „Черно море“.

Интервю на Татяна Кисьова за приема на студенти, за тенденциите в търсенето на специалности и за предизвикателствата пред образованието.

 

 

- Колко студенти са приети тази година във ВСУ?

- При нас приемът все още продължава. Той е в няколко стадия – прием на бакалаври, прием на магистри и перманентен прием на докторанти. Аналогично на предходни години около 800 са бакалаврите. Сега тече приемът на магистрите. Мисля, че ще изпълним това, което сме заявили като предварителна бройка.

 

- Не забелязвате спад в приема…

- Спадът в приема на студенти важи за всички университети. Говорим за спад спрямо определения от националната агенция капацитет на университетите. Т.е. и нашият университет, както и всички останали, работят под определения им капацитет за прием на студенти.

 

- Ако трябва да говорите за успеха, с който влизат и след това завършват студентите, пада ли той през годините?

- Отличителна черта на студентите в нашия университет е това, че задържат нивото на успеваемост. Искам да се похваля, че и през тази година повече от 40% от студентите, които кандидатстват, са с успех между 5 и 6 – това е много висок успех на входа на университета. Някои от тях дори успяват да повишат успеха си по време на следването.

Има и такива, които отпадат, но това се случва още в първи курс. Това са студенти, които решават, че не са на мястото си при нас, но те не са повече от 15%.

 

- Кои са най-търсените и най-слабо желаните специалности?

- Върху интереса към специалностите влияние оказват, както инерцията от предходните години, така и чувството за търсене на новото. Сред специалностите, към които традиционно има висок интерес, са правото, националната сигурност, психологията. Всички специалности, свързани с приложната стойност на новите информационни и комуникационни технологии, също предизвикват вниманието на кандидат-студентите. Всяка година има и група от хора, които са си избрали професии и които не биха променили този избор на никаква цена. Това са хора, които искат да учат архитектура, строителство на сгради и съоръжения или специалностите в областта на изкуствата.

 

- Споменахте новите специалности. Имаше разговор по тази тема преди 2-3 години, че в академичното пространство се появяват специалности, които не са съществували допреди 5, 6, 7 години…

- Светът е много по-различен с всеки изминал ден. А ние готвим кадри, които ще се реализират след 5-6 години, което означава, че трябва да сме крачка напред от заявената обществена потребност. Дигиталната икономика, дигиталната търговия, елек

тронното управление са нови области, които навлизат с голяма скорост, и трябва да сме готови със знания за новите работни места и новата квалификация, която е нужна.

 

- Министърът на финансите изрази мнение, че до 1-2 години ще има университети, които са затворили поради икономически причини. Възможно ли е това според Вас?

- За съжаление, мисля че да, макар да звучи тревожно и да не ни харесва като тенденция. Университетите изживяват може би една от най-трудните си години в момента, защото са поставени под удара на три кризи едновременно – икономическата и финансовата криза, демографската криза и новопоявилата се, но много сериозно отразяваща се върху образованието криза на международните икономически отношения. Всичко това води до намаляване на интереса и броя на студентите и е валидно за всички университети. Влияние оказва и преструктурирането на международния пазар на търсене на образователни услуги, което е обвързано с финансирането по европейските проекти и мобилностите по “Еразъм +”. Прав е министър Горанов да прави подобна негативна прогноза. От една страна, приходите на

университетите ще бъдат много сериозно намалени, лошото е, че разходната част предполага обезателно завишаване по няколко причини. Повишаването на минималната заплата намалява дистанцията между заплащането на едно хабилитирано лице и на един административен служител, а това не може да се случи и заплащането на хабилитираните преподаватели трябва да се повиши, което води до допълнителни разходи на университетите. Не може да говорим за образователни програми за нови технологии, а да не купуваме скъпия, но много необходим нов софтуер. Това са две от основните пера, които повишават разходната част на бюджетите на фона на стагнация или намаление на приходите. Тази тревожна тенденция трябва да ни предизвика да търсим решение на въпроса, а не да плачем за миналото време.

 

- Правилен ли е начинът, по който сега висшите учебни заведения получават субсидия от държавата?

- Това е много сложен въпрос и не може да се даде еднозначен отговор. Субсидията на

държавните университети предимно е зависима от броя студенти, които се обучават, поради което е и този изключително голям интерес към набиране на студенти във всички профили, във всички области… Но субсидията не е единственият начин, по който може да се осигури подкрепа за образованието. Според мен цялата образователна политика се нуждае в момента от реформа и тя трябва да бъде в няколко посоки. Преди всичко трябва да направим България образователна дестинация, предпочитана от младите хора както у нас, така и в чужбина. По този начин не само ще спрем изтичането на български студенти, които отиват да учат зад граница,

но и ще привлечем колкото се може повече чужденци. За това се изисква много сериозна държавна политика.

Бих направила аналогия с туризма – както се борим да наложим България като предпочитана туристическа дестинация, не по-малко сили и ресурс би следвало да вложим да направим България предпочитана образователна дестинация. Има и други моменти, които се нуждаят от оптимизация. Непрекъснато държавата сключва различни междудържавни споразумения, подписва договори за партньорство с други държави. Аз си правя труда винаги, когато установявам контакт с партньори от някоя държава, да прегледам тези споразумения и да видя какво от тях се отнася за образованието. За съжаление, то винаги е поставено в графата „Други“. Винаги се мисли първо за междудържавния контакт по отношение на търговията и индустрията, а образованието е на последно място. Много ми се иска това да се промени и да се държи повече на междудържавното сътрудничество в областта на образованието, то да бъде точно дефинирано.

Бих казала, че има какво да се направи още по отношение на оптимизацията на разходите, които се правят във висшето образование. Знам, че това, което ще кажа, няма да се хареса на министъра на спорта, но след като университетите са в тази тежка ситуация, кому е нужно да залагаме 240 часа спорт задължително във всеки учебен план – нали не си представяте как красивите студентки ги изкарваме по шорти да бягат на къси разстояния в двора на университета. Добре е да се правят спортни клубове, да се инвестира в масов спорт, в подобряване на условията за спортуване, така, както е в целия свят. Защо са тези задължителни 240 часа, които товарят, както студентите, така и университетите, тъй като изискват и специализирана катедра, и щатни преподаватели. Това е едно излишество в разходите, а средствата могат да се пренасочат за подобряване качеството на образованието, за технологичното му развитие.

Във връзка с изказването на министъра на финансите бих добавила още, че е много опасно, ако допуснем ограничения в сферата на образованието по низходящата линия на демографските или финансовите процеси. Рискът от декапитализация на образованието е много сериозен, защото това е една консервативна система, която, когато линията на демографско и икономическо развитие тръгне нагоре, много трудно може да бъде възстановена. Ще бъде много скъпо и продължително удоволствие да възстановим академичния капацитет, ако сега допуснем неговото ограничаване.

 

- Къде в тази тема стои моментът с европейското финансиране. Брюксел даде заявка, че в периода 2014 - 2020 г. ще се финансират приоритетно проекти, свързани с научноизследователската дейност?

- Може би имате предвид възможностите, които има по “Хоризонт 2020” и по “Еразъм +”. Те зависят от инициативата и отговорността на университета да се опита да достигне до тези средства. Предвид сложната обстановка в Европа в момента трябва да очакваме редуциране на тези ресурси, което не означава да не бъдем мотивирани да кандидатстваме за тях. Най-големият ресурс, ориентиран към образованието, е по програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където основен бенефициент

са университетите. По тази програма се работи, но имам притеснения, че в България не сме стигнали до същността на понятието „интелигентен растеж“, не сме в крак с новите изисквания, а повече клоним към миналото.





by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия