За ВСУ "Черноризец Храбър"

ВСУ "Черноризец Храбър" даде рецепта за промяна в модела на обучение

Интелигентно бъдеще за образованието в България

 

Началото на качествено нов модел на обучение, отговарящ на потребностите на съвременния свят, положи на четвъртвековния си юбилей Варненският свободен университет "Черноризец Храбър". Вместо да прави ретроспекция на постигнатото, екипът на висшето училище предпочете да насочи поглед към бъдещето, давайки старт на уникална за България виртуална образователна платформа. Името й "Интелигентно бъдеще" /Smаrt Future/ подсказва рецептата за успешна реформа в образованието. А съдържанието е уеб вариант на дуалното обучение, в който виртуално студентите имат достъп до  научни достижения от всички сфери, връзка със световни учени и възможност да се докоснат до безценния опит на водещи предприемачи и международни експерти. В този модел преподавателят е модератор. Той помага на възпитаниците си да селектират морето от  виртуална информация, да мислят и да предлагат свои концепции, вместо да чакат готови решения, зубрейки лекции. "Целта е да сложим край на  говорещите глави в залите, защото в днешната реалност образованието трябва да формира качества и умения за нови работни места. То не бива да просто да се адаптира към промените в глобалния свят, а да ги води", обобщи президентът на ВСУ проф. д.ик.н. Анна Недялкова.

"Интелигентно бъдеще" е отговор на болния проблем, с който България се бори - неподготвените за пазара на труда абсолвенти. 40% от дипломираните висшисти у нас сега започват първа работа на позиции за среднисти, а малцина успяват да се реализират по специалността, за която са учили. Развитието на технологиите предпоставя и друга тенденция, с която образованието бързо трябва да влезе в крак. Според световните и български прогнози само след 20 г. необразованите и неквалифицирани хора просто няма да имат място на пазара на труда. Това стана ясно по време на дискусията "Неравенство и образование - глобални тенденции и перспективи", с която Варненският свободен университет даде официален старт на "Интелигентно бъдеще". В нея се включиха вицепремиерът Ивайло Калфин, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, Ли Джин - президент на шанхайския университет Санда, с който ВСУ обменя студенти, Владимир Кочин, изпълнителен директор на фонд "Руский мир", проф. Антонио Амадо от университета в Ла Коруня, финансистът Мартин Паев. Чути бяха и част от събраните в продължение на 2 месеца във виртуалния форум мнения и предложения на над 300 участници от 28 държави от цял свят - преподаватели, студенти, учени, експерти, предприемачи и представители на държавната, местната и съдебната власт.

 

 

Те очертаха различни аспекти на проблема - от социалния статус, заради който в развитите страни родителите пестят, за да инвестират 100 000 долара в образованието на децата си, докато в развиващите се то струва едва 400 долара, до рисковете за Стария свят, обусловени от стопяването на мотора на икономиката - средната класа. Стана ясно, че в Русия и България местата в университетите са повече от завършващите гимназии, а средното професионално образование е в крах през последните 26 г. В Испания пък кризата е довела до отлив на кандидати за висше образование. "Те не виждат шанс за кариера в дипломата, затова трябва да съобразим образованието с действителността", подчерта проф. Амадо.

"Въпреки че се раждаме в различна среда и с различни възможности, образованието трябва да стане кауза за всяко семейство. Но това може да се случи само ако и държавата го постави като национален приоритет", коментира председателят на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян.

"Да не забравяме креативността", призова бившият председател на Върховния касационен съд Лазар Груев и даде за пример Айнщайн, който бил изгонен от гимназия заради отказа да зубри, а малко след като не го приели в политехниката в Цюрих публикувал великата си теория за относителността.

"За тези, които знаят накъде отиват, всеки вятър е попътен", допълни го виртуално студентът във ВСУ Анани Янков. Историята му бе чудесен пример за преодоляване на социалното неравенство при достъпа до образование. Израсъл по социални домове, работил като цирков артист, с усилен труд Анани успял да сбъдне непосилната за мнозина в неговото положение - да учи архитектура. Спечелил и стипендия, която покрива таксите.  

"България има нужда от образовани млади хора, които да останат в страната, превръщайки я в едно прекрасно място за живеене. Защото и най-хубавите пътища да направим, най-важното е да не допуснем младите и образовани кадри да си заминат по тях далеч от България. Искам да Ви уверя в личната ми воля и волята на правителството да подкрепяме образованието", обеща министър Лиляна Павлова, която е възпитаник на ВСУ. Тя поздрави академичното ръководство за това, че за четврът век университетът е разширил и адаптирал своите специалности за нуждите на бизнеса и на държавата, че е ориентиран към новото и модерното.

А един от носителите му получи най-авторитетната титла на ВСУ. 40-годишният създател и организатор на събитията Webit Пламен Русев стана най-младия "Доктор хонорис кауза" на университета. Харизматичният предприемач получи звание за стремежа му да осигури среда за развитие на младите хора в областта на дигиталната икономика. Русев е сред донорите на "Интелигентно бъдеще", след като предостави голям обем видео ресурси за революционната образователна платформа.

 

 

 

Източник: ДАНИЕЛА ФАРХИ, в-к „Труд“

 

 

 

 

 





by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия