За ВСУ "Черноризец Храбър"

И в танца, и в живота стремежът на човека е винаги нагоре

С мега концерт на 14 юли от 20:30 ч. на сцената на Летния театър във Варна проф. Петър Ангелов – директор и художествен ръководител на Академичния танцов театър на ВСУ „Черноризец Храбър“ ще отпразнува своята 70-годишнина и 50 години творчески път.

 

Проф. Петър Ангелов е роден на 12 юли 1945 г. в село Губислав, Софийско. Завършва Държавното хореографско училище в София през 1965 г., а по-късно и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив с професионална квалификация „Хореограф режисьор”.  През 1976 г. създава професионален ансамбъл за народни песни и танци „Варна”, който през 1992 г. е пререгистриран като сдружение с идеална цел. Негов главен художествен ръководител е от създаването му. През 1995 г. създава специалност „Хореография” към  Варненския свободен университет  „Черноризец Храбър“ .От 2007 г. е директор художественотворческа дейност на ВСУ, а година по-късно става директор и художествен ръководител на Академичния танцов театър „Черноризец Храбър”.

С мегафолклорен авторски концерт той ще отпразнува своята 70-годишнина и 50-летния си творчески път на 14 юли от 20,30 ч. на сцената на Летния театър при вход свободен във Варна. Всеки момент ще излезе от печат и книга за него, озаглавена „Живот с душата на танца“, каквото е мотото и на самия празник. Съставител на книгата на Университетското издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“ е д-р Мария Кърджиева.

 

Интервю на Виолета Гурнакова, публикувано в бр. 126 на в-к „Народно дело“ от 7 юли 2015 г.

Оптимизъм Вярвам, че България ще си върне националния културен облик пред света.  Прогноза Ако има грижа за фолклора, ще има и български народ. 

 

 

- Проф. Ангелов, след 70 години в живота и 50 години на сцената, каква е Вашата равносметка? - Радвам се, че още работя, че съм на трудовия фронт. Започнах първоначално с аматьорското изкуство, после с професионалния ансамбъл „Варна“, който ликвидираха, после военноморския професионален ансамбъл и в университета през последните 20 години. За мен творчеството е най-важно в живота, а когато се срещнах вече с младите хора и научната интелигенция, видях, че животът е много по-широк, по-значим. Равносметка също е и големият обем творчество. Това са над 70 постановки – професионални ансамбли в страната и чужбина. В последно време се ангажирах много с режисура на спектакли. Работил съм в театрални, оперни постановки, които имат танци, пластика и т.н. Направихме хиляди концерти в страната и чужбина за тези 50 години. В казармата бях ръководител на армейски състав. Спомням си концертите по площади, улици, по цял свят. Двата акцента в моя живот са ансамбъл „Варна“ и университетската работа. Затова разделям живота си на две части. Това са хубавите неща в живота, но той е многолик - има и лоши.  - Ансамбъл „Варна“ е Вашата най-голяма радост, но и най-голяма мъка. Защо? - Ликвидацията на ансамбъл „Варна“ е все още една незатворена рана и така ще бъде. Закриването му беше много грозно дело. Стана в първите години на промяната. Имаше завист, омраза, политизираха го. Ансамбълът наистина летеше с правителствения самолет. Беше стигнал много високо ниво. А изкуството няма политическа принадлежност. Така обаче излезе. Сривът беше огромен. Изживях го благодарение на работата ми със студентите после.  Настъпиха много промени след 1991 г., основно в културата, и то във всички посоки, жанрове, в аматьорското изкуство – главно заради финансирането. Държавата се оттегли, много институти бяха закрити, самодейността като цяло рухна. Днес има нова мода – клубове за танци, където хората отиват за забавление. И понеже са платени, много наши специалисти хореографи отидоха да работят там, защото има пари в това. В университетите обаче има интерес към танцовото изкуство. Независимо от отлива от изкуствата, ниските заплати и липсата на млади кадри, хората се връщат постепенно в концертните зали. Мисля, че България ще си върне този международен престиж и име като страна с богато изкуство и култура.  - Изживяна ли е вече кризата в българския фолклор, стигнала до най-деструктивни попфолк проявления през последните години? - Настъпиха промени, първо, по отношение на начина на обработка. Стилизацията на фолклора навлезе силно в творчеството на специалистите. В българския фолклор има много деформации. Дори облеклата днес чуждеят, нямат нищо общо дори с гражданското облекло. Еуфорията по чалгата малко намаля. Изчезнаха и тези грозни текстове и ритми на ориенталщина и кючек. Далеч сме обаче от изчистения жанр, който имат сърбите. Сигурно ще има попфолк, има и хубави песни, не бива да се отрича всичко. България има големи традиции в поп и народната музика. Феномен сме в световната култура. На младите хора им влияе западната култура, но като попреминат годинките, заиграват и българските хорца. В Гърция и Турция задължително имат часове по роден фолклор. Така трябва да е и при нас.  - Какви тайни крие фолклорът по отношение на народните вярвания на българина? - Българският фолклор е свързан с християнската религия, с народните вярвания. Но много от обредните танци са вече за забавление, останала е художествената функция във фолклора. Някъде все още вярват в ритуалите и обичаите. Това е в по-малките селища, където липсва друга култура, в големия град вече обредност и обичаи не съществуват. Съхраняването на народната мъдрост сега е работа на изследователите.  - „Душата на танца“ Вашата душа ли е? - Танцът е преживяване. Няма ли преживяване, не е танц, а механично движение. Затова казваме, че танцът има душа. Всяко изкуство предизвиква преживяване. Ние, творците, също преживяваме.  Три неща правят впечатление във фолклорния танц. Ритъмът и двата човешки стремежа – към земята и към небето. Кое от трите е най-приоритетно условие, за да има танц? Има стремеж на българина към земята, но то не е едно и също навсякъде. Най-силно изразени са тези движения в добруджанските танци. България е била дълго време земеделска страна и фолклорът е силно повлиян от селския бит. Ритъм има в живота навсякъде. Няма ли ритъм, всичко рухва. Ритъм има в дишането, в природата, в смяната на ден и нощ, но особено изразен е в човешкия организъм – сърце, ходене, танц. Първо е бил ритъмът, а после мелодията.  Пропорционално на това, човек винаги се е стремял нагоре. Това е посоката на човешкия стремеж. Да започнем от архитектурата, от землянката, човек е стигнал до небостъргачите, в спорта също се стремим нагоре, Господ е горе. Това е стремежът на човека. Молбата за помощ, за добър живот и т.н   - Каква част от българския фолклор е нестинарството? - Нестинарският танц се среща в Странджа. Корените му са още в езичеството. В християнско време е свързан с празника на Константин и Елена. Днес го използват в туризма като атракция.  - Какво ще пожелаете на тези, които сега се докосват до магията на фолклора и искат да посветят живота си на него? - Има документи на ЮНЕСКО, в които се казва, че всяка страна трябва да пази своята си култура и да влиза в общността на народите с нея. Традиционната култура и танц са в основата на съвременната музикална култура. Важно е да учим децата от малки. Има засега нихилистично отношение към фолклора. А трябва да се отделят средства. Професионалните състави в България в момента съществуват благодарение на грижата на общините. Моят апел е да има грижа към фолклора, за да има български народ. Няма народ без традиция и без култура.





by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия