За ВСУ "Черноризец Храбър"

„Помогни ми да те воздигна” - Послание от миналото, послание към бъдещето

Интервю с доц. д-р Георги Калагларски, ръководител на магистърска програма „Маркетинг и връзки с обществеността в образованието, науката и културата” на Варненския свободен университет ”Черноризец Храбър” по повод началото на учебния процес в София, на 5 юни 2015 г, който се реализира съвместно със Синдиката на българските учители.

Интервюто е публикувано в бр. 18 на в-к „Учителско дело“ от 11 май 2015 г.

 

 

- Доц. Калагларски, Вие сте ръководител на единствената в българските университети магистърска програма „Маркетинг и връзки с обществеността в образованието, науката и културата”, на  5 юни т.г.  предстои да стартират занятията на поредния випуск в София. Какви са целите на магистърската програма, как се осъществяват те в хода на учебния процес и какво я отличава от останалите магистърски програми?

- Магистърската програма подготвя специалисти по маркетинг и връзки с обществеността за нуждите на образователни и културни институции и формации, както и за научни институти. Предлагат се комплекс от икономически, социални и управленски знания и умения. Магистрите обогатяват своята професионална култура, придобиват по-модерни  умения за публично поведение както в типични, така и в специални ситуации. Преподавателите са изявени изследователи и експерти от практиката. В процеса на обучение участват най-изявени български специалисти като проф. Анна Недялкова, проф. Галя Герчева, проф. Божидар Димитров, проф. Николай Овчаров, проф. Боряна Христова, проф. Милко Петров, проф. Здравко Райков, проф. Христо Кафтанджиев, к.ик.н. Янка Такева и други преподаватели.

Живеем в силно конкурентна среда. Едва ли вече има лидери на образователни и културни институции, които да се чувстват така комфортно, както примерно преди десетина години. Тенденциите, икономически, демографски, са ясни – следващите години ще бъдат не по-малко трудни. Така пред мениджърите възникват два основни проблеми – първият  изисква оцеляване и адаптиране към динамично променящата се среда, а вторият изисква и налага нуждата от рязко подобряване на качеството на преподаване и създаване на културни ценности. Очебийна е социалната, образователната и културната дисперсия в нашето общество – една все по-малка част от обществото се оформя като елит, а друга част, все по-голяма, заплашително изостава от съвременните стандарти на живота. Знаем добре какви ще бъдат последиците - ще се акумулира  в такива размери социалният гняв и социалният страх, че те ще доведат до сериозни, може би непоправими, деформации в обществото.

Какво може и трябва да се промени? Винаги негодувам, когато наблюдавам, как различни личности, лидери на обществени структури, както и родители, сипят упреци към българското училище, но последователно увеличават дистанцията от него. Чудя се и на наивната илюзия, че най-вече училището трябва да изгражда и моделира бъдещите граждани на държавата. Налагат се тези за нови образователни програми, за нови дисциплини, защитават се персонални и корпоративни интереси. Но рядко се говори за мащабен и комплексен подход, за реална и конкретна обвързаност с българското училище. Рядко се сещаме за ролята и отговорността на семейството, като основна социална среда, в която детето расте и се развива като гражданин, за нуждата всички ние, край които децата растат, учениците израстват интелектуално, всички ние системно да ги мотивираме за активно и съзнателно отношение. Още помня надписа над каменния вход на училището, в което за първи път пристъпих – там пишеше „Помогни ме да те воздигна”. Какво послание, каква мъдрост! Успяваме ли да внушим тази мисъл на нашите деца, да я наложим като тяхно верую?

- Какви са впечатленията Ви от хората, преминали през досегашните випуски на магистърската програма. „Маркетинг и връзки с обществеността в образованието, науката и културата”? Продължавате ли да поддържате професионални контакти с учители и директори на училища, вече преминали през магистърската програма? Какво споделят с Вас полезна ли им е била тя като квалификационна форма, за да печелят и затвърждават по-лесно доверието на обществото, за да представят добрия имидж на институцията училище и да хармонизират отношенията си с родителите?

- За три учебни години при нас се дипломираха над 60 учители и други специалисти във възрастова група от 25 до 50 годишна възраст. Тяхната висока удовлетвореност е не само радост и стимул за нас, но и доказателство за оптимизирането на учебната програма. Почти всички израснаха и в професионалната кариера, показват основателно високо самочувствие и системно демонстрират високо равнище на своето публично. В магистърската програма и сега се подготвят специалисти от цялата страна, най-вече от София и Североизточна България. Ето защо с лидерите на Синдиката на българските учители, най-вече с активната подкрепа лично на г-жа Янка Такева, решихме тази магистърска програма да пренесем и в София, да осъществим, може би за първи път в страната,  „Академично продуценство”. Магистърската програма ще се осъществи за 12 месеца и всеки, който успешно приключи, ще получи диплома на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” за магистърска степен. Дипломите на нашия университет са придружени с два сертификата на Европейския съюз, които са гаранция за високо равнище на образователния процес. Учебните занятия ще се провеждат в събота и неделя до обяд, два или три пъти през месеца. Семестриалната такса за участие в магистърската програма, която реализираме заедно със Синдиката на българските учители, е чувствително по-ниска от обичайната и може да се заплаща на няколко вноски.

- Каква е оценката Ви за сътрудничеството със Синдиката на българските учители и какви са вижданията Ви за бъдещото му развитие в грижа за постоянната квалификация и професионалното израстване на учителите?

- Съдбата ме споходи и с този шанс – да работя с лидерите на Синдиката на българските учители, да обсъждаме и да планираме възможности  за съвместяване на нашите общи възможности. След всяка среща с г-жа Янка Такева и г-н Красимир Попов, нашите общи идеи придобиват по-конкретни измерения и по-пространствени възможности за повишаване на квалификацията на синдикалните членове. Пространства – и синдикални, и академични, има. Желание и възможности – също. Убеден съм, че още през настоящата година ще предложим и други форми за повишаване на професионализма на българските учители. Хората, които всеки ден, всеки час дават от своя професионализъм, от своето духовно богатство, своето здраве дори в полза на обществото, тези хора трябва да получават най-добрите възможности за усъвършенстване. Те имат потребност, ние имаме възможности – какво добро съчетание на реалности!                                                                                                                                                            

 





by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия